Menu
Tablet menu

Уникален нов празник за православните българи е. Виж:

Вси светии е. Неделя на Всички български светии е най-новият, подвижен празник в нашия църковен календар. Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

Освен тези светии, които са отбелязани в църковния календар, на българската земя са просияли много светители, преподобни, пустинници и мъченици, като се почне от преди покръстването на българите и след това до ново време. По време на османското робство башибозукът е разрушавал и изгарял манастирите и църквите ни, но вярата на народа ни е била съхранена. Затова на този ден възпоменаваме също безбройните безизвестни свети хора, които проляха кръвта си за запазването на вярата по нашите земи. Този ден е за прослава и на онези неизвестни подвижници, монаси и свети хора, отишли си тихо и скромно от този свят, които светят със невидима светлина от небесния небосклон.

Неделя на всички български светии празнуваме след Неделя на Всички светии - първата след Петдесетница. С възпоменанието им в богослужебния ред се изпросва молитвеното им застъпничество и благословение над целия български народ.

През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм "Свети Седмочисленици". Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар.

Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

Първият известен по име български светец е едновременно княз и мъченик. Той е св. Енравота или Боян, пострадал за християнската вяра през 30-те години на IХ век. Този най-голям син на хан Омуртаг е екзекутиран в Плиска по заповед на брат си Маламир. Но преди да се прости със земния живот, Енравота изрекъл следните думи: "Вярата, за която сега аз умирам, ще се разпространи по цялата българска земя...". Действително не изминали тридесет години и цяла България се покръстила.

Да споменем св. равноапостоли Кирил и Методий, които родиха духовно славянските народи и им предадоха златния ключ към вратата на знанието и мъдростта. Канонизирани за светци са и техните ученици, които разпространяват Христовото слово и православната култура сред нашия народ. Почитаме ги заедно като Свети Седмочисленици – Климент ОхридскиНаум Охридски, Сава, Горазд и Ангеларий.

За разлика от сърбите българите са канонизирали малко владетели. На първо място сред тях стои неустрашимият княз Борис I, внукът му цар Петъркняз Йоан-Владимир и други.

В галерията на българската святост не липсват образите на епископи като св. Климент Охридски,Иларион МъгленскиПатриарх Евтимий, който героично защитава Търновград от азиатските пълчища, Софроний Врачански, който просвещава българите във време на хаос и безправие.

Днес нашето монашество е в упадък, но не трябва да забравяме, че народът ни е откърмил много светци-монаси. Редицата им се води от всебългарския закрилник св. Иван Рилски чудотворец, който основава най-големия и най-красивия манастир на Балканите.

Негови духовни последователи са тримата отшелници в македонските предели ­ Гавриил Лесновски,Прохор Пшински, Йоаким Осоговски, също св. Петка Търновска, исихастите Теодосий ТърновскиРомил Видински. Колоритен светец е св. Димитър от русенското село Басарбово, живял през ХVII век./ pravoslavieto.com

Оценете
(0 гласа)

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

нагоре

Търсене

Login or Register