Menu
Tablet menu

Кога пешеходците са най-опасни за себе си?

  • Публикувана в ВРЯВА

Не гледай телефона докато пресичаш! Това е едно от най-опасните поведения на пешеходеца, констатират пътни полицаи. Да забравиш да се огледаш, да си мислиш, че колата е длъжна да те пази, докато ти демонстрираш грация в походката на бавен ход, да се движиш там, където е мястото за движение на колите. Това допълва списъка с безотговорно отношение на пешеходците. Пътна полиция апелира за особено внимание в сезона на отпуските и ваканциите. В движение са повече деца, които са често разсеяни. За сигурността и здравето на деца и подрастващи, властите на пътна полиция апелират към родителите: обърнете внимание на детето за безопасността му на пътя. Повтори на детето, с риск да досадиш, преди да излезе с колелото: Използвай тротоарите, минавай на пешеходна пътека, пресичай бързо, без да се мотаеш, през подлезите и надлезите, ако няма тротоар - ходи в посока срещу колите и най-вляво по банкета, преминавай на зелено. НЕ гледай в телефона или таблета, когато пресичаш.

За велосипедистите, които са много сред децата през ваканцията полицаите съветват още: Оглеждай се и използвай ръцете си, за да покажеш дали ще тръгваш, завиваш, заобикаляш или спираш, карай колелото по тротоара, ако не си навършил 12 години, карай колелото най-вдясно на пътя, по посока на движението, ако си навършил 12 години, карай колело с работещи спирачки, светлини и звънец и оборудвано със светлоотразители , използвай светлоотразителна жилетка. Тя е задължителна, когато е тъмно, когато няма добра видимост и ако си извън селото или града, дръж ръцете си на кормилото, а краката на педалите на колелото,  карай колелото пред или зад приятеля си, не до него. Използвай велоалеята, ако има такава- а такава в нашия град има в градската градинка и в парка.

Препоръки за безопасна игра, за правилно движение по пътищата като пешеходци, колоездачи. За една спокойна и щастлива ваканция, нека спазваме препоръките за ежедневен прием от деца – пешеходци, велосипедисти.

Продължава...

Помните ли Фатиме?

  • Публикувана в Банер

Питаме се, защото – тогава се възбуди полицията, поредната драма сякаш докосна мнозина от шофьорите и пешеходците, които… редовно оглупяваме, забравяйки да внимаваме, да дадем предимство.

Питаме, защото мина половин година, стоперите на пътя около почерненото кръстовище се отъркаха, червената боя на пешеходните пътеки изсветля, а коли пак започнаха да паркират, така че много много да не се вижда какво става в кръстовището.

Сещаме се за тази трагедия, защото тогава полицията плъзна навсякъде да прочиства пътя. Помните, нали? А може би и вие сте имали фиш…

Е, какво от това, всички бяхме прави, като осъзнавахме, че и това, като всяко чудо, ще е за три дни.

Всъщност – какво значи опасно кръстовище? Дали някой го планира като такова?? Вижте това от снимката. То е съвсем в центъра на Благоевград. При Калисто-то. Всички така го знаят. То не е планирано като опасно. Но всъщност да минеш оттам спокойно е абсолютно невъзможно. Минавали ли сте през кръговото в посока старата автогара? Минава се, да, проходимо е, но като през иглено ухо. Минавайки през кръговото кръстовище, излизайки от него по ул. Иван Михайлов в посока към Американския университет, коли паркират и в ляво, и в дясно. И в платното за движение, и в насрещното. Между паркираните коли остава една тясна пътечка, едва кола да премине. А движейки се по ул. Иван Михайлов от Американския университет, наближиш ли кръговото, ако имаш късмет да не изскочи срещу теб кола, наближиш ли кръговото трябва да пълзиш с колата. Защото пешеходец е невъможно да видиш. А и трафикът на пешеходци от там е интензивен.

Ако ви се струва като в лабиринт, или пресилено написаното – пробвайте да минете с кола или пеш от там! Поканете и някой полицай да мине, ако имате познат! Успех! И дано Господ пази шофьори и пешеходци. Защото разум няма.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в ЗАЩО?

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в НОВИНИ

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register

Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141