Menu
Tablet menu

Как се тренират футболните ни надежди?

Точно като големите батковци от футболните грандове - преди старта на сезона е сезонът на контролите. 

Спортен клуб „Малки шампиони” и „Хлапетата” направиха приятелска среща на изкуственото игрище на ремонтирания стадион в Симитли.

Малките шампиони победиха с категоричното при набор 2008 с 3:2, като показаха много добра колективна игра. С изключително добра игра на терена се показаха малките надежди Вили Бачев и Катерина-Мария Равначка, които са едни от най- добрите попълнения на клуба на Георги Стоянов. При набор 2009 обаче шампионите загубиха с 4:1, но това не сломи духа на нито едно от децата.

На стадиона в Симитли се бяха събрали много зрители, които наблюдаваха срещите на децата. За спортните клубове на „Малки шампиони” и „Хлапетата” най- важно е забавлението и спорта, децата от двата клуба за пореден път доказаха, че спортът е здраве и избират правилния клуб.

Продължава...

Респектиращ късмет – пет пъти да уловиш Йордановския кръст!

Запознайте се с Мирослав Синтюков. Петкратен късметлия на Богоявление. Лови кръста със всеки скок във водата. Върви му по вода в йордановските води на Мирослав Синтюков. Той е млад мъж, работещ, несемеен, но със сериозна приятелка и с много късмет. И тази година, за пета поредна, извади кръста на Йордановден.

 „Искам да съм здрав. И да има късмет. Нека има здраве за всички и да бъдем по-добри хора. С тая завист – до никъде няма да стигнем…“, най-човешки казва Мирослав Синтюков – петкратният късметлия на Богоявление. Младият мъж, уловил в Полена Богоявленския кръст.

Няма случай досега – да е нагазил в ледените води на Йордановден и да не е извадил богоявленската светиня. Така е от 2013 година. Тогава за първи път се хвърля за кръста. На Йордановден преди шест години влиза в шадравана в съседното до неговото село, в Крупник и изважда кръста. „Чувството е…неописуемо. Който не е влизал в реката и не е вадил кръста, той не знае. Това трябва да се усети. Няма как да се каже. Извадих кръста, бях здрав през годината, имах добър късмет“, казва Мирослав. Така до следващата година. На Йордановден 2014 година участва в Богоявленския ритуал на реката в село Полена. И улавя кръста от водите на реката. Не се отказва от ритуала за здраве на Йордановден и следващата година. 2015-та пак късметът е с него на Йордановден. Почивка прави през 2016. Не за друго, просто работи в чужбина и точно за празника бил в Йордания. Миналата година си е тук за празниците и пак влиза в реката. И пак вади кръста. Тази година пак. И късметът пак е с него. Така пет години – когато и да влезе в реката, вади кръста. „Не мога да се оплача. Здрав съм, с късмет съм“, казва Миро и пожелава късмета си на всички. Не че ще се откаже от участие в ритуала….само да дойде догодина, пак ще влезе в реката, но за традицията. Без да се бори за светинята във водата. „Другите се разсейват. Влязат във водата, мръзнат, говорят си, не гледат попа, не внимават“, с усмивка дава съвети Миро на следващите, които искат да уловят Йордановския кръст.

Мирослав е пораснал в Благоевград, по лична карта е благоевградчанин. Но Полена си е неговото място. „Тук са ми приятелите, тук е по-хубаво. Хората са по-хубави, традициите са живи, животът е по-хубав от този в града. В града такъв празник не може да стане – нито на Йордановден, нито на Сурва“, казва 29-годишният мъж, който е несемеен, но със сериозна приятелка. Радва се, че и селото, което обича, се развива, че нещата се случват. „Ама и на кмет случихме. Просто всичко заедно се прави. И от кмета зависи, но и от хората. Нека сме здрави всички и с късмет“, желае късметлията, петкратния късметлия от Полена Мирослав Синтюков.

Продължава...

(снимки) Депутат откупи иконата на Богоявление

  • Публикувана в НОВИНИ

Откупуването на иконите и кръста са част от ритуала в църковното богослужение за Йордановден. По традиция след богослужението, в Симитли литийното шествие тръгва към бреговете на река Струма, където е и ритуала по хвърлянето на кръста.

Марио Илиев извади Богоявленския кръст от водите на Струма. 27-годиният мъж е късметлията от Симитли тази година. Той улови носещия се по течението кръст, светинята се понесе към него измежду 30-тината смелчаци, нагазили във водите на Богоявление. Стотици и тази година се събраха по бреговете на Струма за ритуала.

Веднага щом Марио излезе от водата с кръста, всички момчета, които се хвърлиха във водата дойдоха да целунат светинята за здраве. Късметлията и тази година има златен кръст със синджирче, който винаги на Йордановден е дар от кмета.

Марио пожела здрава, мирна и късметлийска година за себе си и за жителите на община Симитли. 

Продължава...

170 години за Ботев. Кой се сети за революционера?

  • Публикувана в НОВИНИ

На 6-ти януари се вършват 170 години от рождението на Христо Ботев. Един от най-великите български поети и революционери.Живял кратно, оставил ярка следа…

Жители на Симитли, признателни потомци на великите българи почетоха паметта и делата му, събраха се пред бюст паметника на Ботев  в мемориалния парк в центъра на града. Шествието тръгна от общината, водено от камерен състав на духовия оркестър, най-отпред бяха пъреите мъже на Симитли кмета и председателя на общински съвет- Апостол Апостолов и Владимир Христов, в шествието бяха много родолюбци, ученици в СУ „Св. Св. Кирил и Методий” Симитли, служители на общинска администрация, общественици. Официалната церемония в мемориалния парк започна с исторически преглед за живота и борбата на Ботев и рецитал. Венци и цветя на признателност положиха пред паметника на Ботев от ръководството на община Симитли и гимназията.

Кой е Ботев? Христо Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело. Роден е на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град,известно време живее заедно с Левски.През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме".През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде чета, на която става войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3
(снимки) Кмет и депутат на ромска веселба

(снимки) Кмет и депутат на…

Понеделник, 22 Януари 2018

Прегърни ме

Прегърни ме

Неделя, 21 Януари 2018

В грипната епидемия…

В грипната епидемия…

Събота, 20 Януари 2018

Търсене

Login or Register