Menu
Tablet menu

Феноменът 10/10 и 11/11 работи най-много на село

ГЕРБ убедително водят и в благоевградските села. Само в 8 от 23 села в благоевградска община са гласували за БСП. Това са Бучино, където резултатът е 14 на 2 в полза на БСП, Горно Хърсово, където червените взимат убедителна преднина от 17 на 9, Делвино 13 гласа за БСП и 5 за ГЕРБ.
В Дренково също БСП водят с 3 гласа, Клисура резултатът е 17 на 9 за червените, В Лешко и в двете секции бие БСП. В едната 26 на 16 гласа, а в другата 20 на 13. В Мощанец разликата е само 1 глас 10 на 9 в полза на червените. Единственото село, където резултатът е равен е в Дебочица – 4 на 4, в Еленово разликата  е само един глас: 32 на 31 в полза на ГЕРБ.  В останалите села ГЕРБ води убедително, като най-голямата разлика между двете големи партии  е в Церово, където ГЕРБ имат 124 гласа, а БСП 48, в Изгрев 147 на 57 в полза на ГЕРБ, в Покровник 143 на 80 също в полза на ГЕРБ.
 
По отношение на преференциите в селата прави впечатление, че най-много гласове са събрали тези,  на които номера на партията съвпада с подредбата им в листата.  Гергана Янчева под номер 10 от БСП и  Адриана Мелниклийска  номер 11 от ГЕРБ. Дали това е феноменът 10/10 и 11/11 обаче не е ясно.  
В Рилци 10 избиратели са гласували за 10-ти номер в листата от БСП – Гергана Янчева и 14 са гласували за 11 –ти номер в ГЕРБ Адриана Мелниклийска. 
В село Селище Мелниклийска също има най-много преференции. За нейния 11-ти номер са гласували 9 човека.
В Покровник също прави впечатление, че 9 човека са гласували за 10-ти номер от БСП, чийто номер съвпада и с партията, а именно Гергана Янчева. Най-много са гласували и за номер 11  Адриана Мелниклийска от ГЕРБ – 21 гласоподаватели. В село Падеш също има най-много гласували за номер 11 от ГЕРБ, цели 10 човека и за номер 10 от БСП - четирима. 
Продължава...

Какво и кой ни отказа от изборите

Отново дойде време за гласуване, а доста голяма част от нас все още не са решили за кого ще гласуват и дали изобщо ще отидат до урните да пуснат своя глас. Защо? Въпросът е, че едните са незаинтересовани, а другите отчаяни.

Голяма част от гражданите вече напълно са изгубили желание да гласуват, имайки предвид, че накрая винаги е едно и също – редуват се едни партии, правят се коалиции, и всички тези хора чувстват, че техният глас остава незачетен. Все по-често и по-често чувам от приятели „Защо да изгубя един час да отида да гласувам, като за мен лично нищо няма да се промени – аз ще продължа да работя същото нещо, родителите ми ще продължават да взимат същите заплати. Значение има само за тези, които са високо във властта.” Може и да са прави. Може би от една гледна точка наистина няма да променим много, но поне ще сме опитали. Нищо не губим.

Гласуването е нещо изключително важно. То е наше право като граждани на тази държава. Всеки един от нас е свободен свободно да изразява мнението си и също толкова свободно да упражнява правото си на глас на избори или референдуми. Защо трябва да се лишаваме от това си право?

Ако обърнем внимание на предизборната кампания, която се води в момента – новини, интервюта, дебати, изявления, афиши, флаери –  необходимата ни информация е на лице и можем да изберем лично за себе си кой е най-добрият избор и да отидем да го подкрепим. Не да гласуваме за една от двете най-големи партии, защото задължително една от тях ще спечели и е наше задължение да изберем по-малкото зло. Не да изолираме малките партии, защото те са с изключително малко гласове и нямат никакъв шанс. Нека да изберем този, който ни изглежда най-достоен за този пост, без значение от коя партия е.

Това се очертава доста трудна задача тези дни, защото преди избори всички са добри, заинтересовани и загрижени. Всеки обещава колкото се може повече. Едните ни уверяват, че ще вдигнат заплатите и пенсиите, други обещават по-развита икономика във всички отрасли, трети се хващат за реформи в образованието и здравеопазването. И ние слушаме, слушаме, а след избори нищо не се променя. Никой не поема отговорност за изречените по-рано обещания. И точно това е главната причина доста хора да се отказват от това да гласуват. Но не започнем ли отнякъде, не поемем ли ние отговорност, няма как да искаме някой друг да поеме своята.

Хората са казали, че големите неща стават с малки стъпки. Затова нека всеки от нас да започне да прави своите крачки и по този начин ще стигнем до това, към което се стремим. А именно по-добро бъдеще за всички.

Продължава...

Прецизното решение на млад програмист за вота на 26-ти март

„Не се интересувам от политика. Като повечето млади. Но гласувам винаги. И няма да се отказвам от правото си на глас. Няма да позволя да ме обезверят и да ме откажат“, казва Йоана Костова от Полето. Та е бъдещ програмист, сега студент в Софийски университет. На 20 години е и не я интересуват партии и политики. И нито една платформа и тежка предизборна програма не може да промени решението й, базирано и на личното й мнение за човека, за когото е избрала да гласува идната неделя.

Изборът й бил лесен – има местен човек, при това от гражданската квота в листите, повечето от които са пълни с анонимни и непознати лица. „Нещото, което убеди и мен, трябва да е показателно при избора и на всички безпартийни и разочаровани е, че Стефан Апостолов е издигнат от гражданската квота. Това за мен значи много. Значи, че хората му имат доверие. А не е послушен партиен активист, когото са посочили за листата.“

„Не разбирам от политика, за мен е важно да избера човек, когото познавам. За първи път ще направя такъв категоричен избор. Ще дам подкрепа за човек, който лично познавам от близо. Човек, който съм виждала в нашето село, с когото съм говорила и начинът  му на мислене ми допада. Това е важно за мен- млад човек, милеещ за родния си край, да отиде в парламента и да отстоява това, което искаме ние младите от общината“- казва Йоана.

Йоана се интересува от всички нови тенденции в образованието и науката, от това как тя би могла да се развива в сферата на програмирането и, макар едва първи курс, тя знае, че в професията за която учи, в България ще има по-голям шанс за развитие, само ако има млади хора в парламента. И в този ред на мисли… „Ето например нашият представител в парламента ще е Стефан Апостолов. Аз съм сигурна, че той ще ни чува и ще ни слуша и след изборите. Той е обобщение, олицетворение на новото мислене и идеи. Такива хора трябват в парламента. Не закостенели политици, без да подценявам опита, разбира се.“

„Много хора ми казват да остана да живея в София, че там има много повече работа за мен, че бих живяла по добре. Категорична съм - тук ми е мястото. Обичам си родното място. И знам, че и тук, у дома мога да намирам възможности за реализация. Но трябват хора в парламента, на които им пука. Затова изборът ми е Стефан. И община Симитли да има своя глас, а с това и позиции там, от където с решенията зависи много, всичко в държавата ни“, допълва се Йоана.

„Призовавам всички млади, които искат да останат у дома, да гласуват за младостта, за добрите идеи и решения. За мен това е нашият кандидат.“

Стефан Апостолов е от гражданската квота, номер 22 в листата на партия ГЕРБ- номер 11 в интегралната бюлетина.

** Предизборна публикация

Продължава...

Кой иска война след 139 години свобода?

  • Публикувана в ВРЯВА

Война, свобода, бунт, право, избор, промяна … Силни думи. Нужни за убеждаване.  Убеждаване, нужно в изборно време.

С убеждението, че са по-добрите, но на война тръгва червеният батальон в Пиринско към предсрочните парламентарни  избори. Така влезе в изборите водачът на червените - словесен фехтовач, както нарекоха журналиста Тома Томов. Той започна словото си на откриването на кампанията с цитат от „Война и мир” - „Сражението печели този, който най-силно иска да победи”. Томов смята, че  с разговор по студиата и кръчмите не се печели война, а войната се печелела с големите батальони, като се определя начело на такъв, но част от допълнителната, гражданската квота, безпартиен в БСП.

Водачът на батальона пристигна с голяма подкрепа в Благоевград. От дясно бе журналистката Валерия Велева, Иван Гранитски, от другата страна проф. Иво Христов, акад. Георги Марков, които говориха за дълг и национална чест, както и национална идентичност. 

Посрещна го пълна зала на театъра. Масово присъствие, виждано при гастрол на касова постановка на столичен театър.

От театралната сцена Томов сподели, че имал чувството, откакто поел отговорността да се занимава с политика, че отворил прозореца и скочил от 25-ия етаж с ясното съзнание, че няма да може да се върне там, където бил… 

Той сравни и Благоевград с Бостън, акцентирайки, че държавата трябвало да направи инфраструктурата така както в САЩ – до университетския град. Но ние такива обещания сме слушали. Седма година чакаме Благоевград да стане и балкански университетски център.

Веднага след Томов, с привилегията да представи листата излезе и вторият в подредбата на червената кандидатска листа – Николай Божкилов. Той със самочувствието, че водят отбор кандидати за парламента със средна възраст 35 години. Нищо че само водачът е с достолепните 74. Но листата им е млада. Неотдавна в БСП промениха регламента за младежи. Всички до 40 са в тази група.

Равносметката: този театър сме го гледали - със силно слово, заучено сценично поведение и самочувствието че има публика, нищо че е без билет.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3
Лебедово езеро…

Лебедово езеро…

Събота, 21 Юли 2018

Искаш ли да видиш това:

Искаш ли да видиш това:

Сряда, 18 Юли 2018

  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register