Menu
Tablet menu

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Оценете
(78 гласа)

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

нагоре
  • 1
  • 2
  • 3
100 години с бодър дух и усмивка

100 години с бодър дух…

Понеделник, 21 Май 2018

Колата е моя, козата- не!

Колата е моя, козата- не!

Събота, 19 Май 2018

Търсене

Login or Register