Menu
Tablet menu

Млад историк от Симитли спасява стара църква

  • Публикувана в НОВИНИ
24-годишният историк от Симитли Кристиян Ковачев извоюва поредната си победа. След инициираната от него подписка заедно с докторанта Владимир Василев ще бъдат отпуснати средства за ремонт на църквата в Беренде. След внесения в Министерски съвет сигнал, придружен с подписка от граждани, академични лица, общественици и духовници, вече има реакция от институциите. Храмът в Беренде обедини много хора. 
На 30 март 2018 г. в Министерски съвет бе депозиран сигнал от Кристиян Ковачев, придружен с подписка от граждани, академични лица, общественици, политици и духовници, относно състоянието на църквата „Св. св. Петър и Павел” в с. Беренде, Община Драгоман. 
 
Състоянието на храма е плачевно. Построен е през ХІІІ в., като до ХХ в. се виждало изображение на цар Йоан Асен ІІ и ктиторски надпис, който по-късно е свален и изчезнал. Според изследователите църквата е „въведение” към „блестящата монументална живопис от Боянската църква”. Според изкуствоведа Атанас Божков (1929-1995) дори стенописите от храма в Беренде „крият в себе си съвкупност от проблеми, с които изпреварват редица явления в живописта от следващия период”. Още през 1921 г. властите в София оценяват художествената стойност на паметника и сцените „Тайната вечеря”, „Умиване на нозете” и „Молитва в Гетсиманската градина” са пренесени на съхранение в тогавашния Народен археологически музей. По-късно храмът е обявен за паметник на културата от национално значение. А според чл. 7, т. 2 от Наредба №5 от 14 май 1998 г. за обявяване на недвижими паметници на културата паметниците на културата, влизащи в категорията „национално значение”, са „обекти с изключителна стойност за българската история и култура”.
 
Въпреки това храмът пустее в отдалеченото село Беренде. През годините Община Драгоман отпуска финанси единствено за инфраструктурата до обекта, а Софийската света митрополия съвместно с Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет е отпуснала средства за ремонт на покрива. Това обаче не е достатъчно. След протеста на местните и на академичните лица (включително и на изследователя на стенописите Елка Бакалова) срещу идеята на Божидар Димитров храмът да бъде преместен в София, ръководството на Националния исторически музей в началото на тази календарна година излезе със становище, че обектът не представлява интерес и не е ценен заради унищожените по-рано „най-ценни” стенописи, свързани с цар Йоан Асен ІІ. 
Изхождайки от факта, че културно-историческото наследство е общо и цялото общество носи отговорност, докторантите Кристиян Ковачев и Владимир Василев подеха през февруари подписка в защита на храма в Беренде.
 
В подписката, адресирана до министър-председателя на Република България Бойко Борисов, се включиха около 200 граждани, част от академичната общност на Югозападния университет „Неофит Рилски”, на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, изследователи от Българската академия на науките, духовници и политици, превъзмогнали политическите си възгледи, за да се обединят всички около общото ни културно-историческо наследство. 
На 3 април 2018 г. от администрацията на Министерски съвет излязоха с писмено становище, адресирано до инициаторите: „Предвид обществената значимост на поставения от Вас въпрос, се обърнахме за информация към дирекция „Вероизповедания” в Министерския съвет. Имаме уверението, че дирекция „Вероизповедания”, съвместно с община Драгоман, ще предприеме необходимите действия за съхраняването на храма в с. Беренде като част от културно-историческото наследство на България.”
Продължава...

Млад историк бди над Тросковския манастир

  • Публикувана в НОВИНИ

24-годишният историк с корени от Симитли Кристиян Ковачев пише монография за Тросковския манастир „Св. Архангел Михаил“. Всичките му усилия са насочени в тази посока. Той подготвя изследване за Тросковския манастир и се надява до края на годината да излезе като монография. Наред с това тази година ще кандидатстват по проект с кмета на село Брестово за реставрация на вътрешната част на манастирския храм, за да остане за поколенията. Със студенти, след като времето позволява, ще се качат и ще изчистят пространството около храма. 

Кристиян Ковачев ревностно пази и разказва легендите за Тросковския манастир. През миналата година за 170-ата годишнина на Тросковския манастир младият историк организира кръгла маса в Софийския университет. Миналата година се навършиха 170 години, откакто един монах на име Серафим решава да възстанови Тросковския манастир „Свети Архангел Михаил”, намиращ се в село Брестово.

Уникалният древен манастир, събарян и опожаряван няколко пъти, но оцелял през вековете, привлича все повече туристи в полите на Малешевска планина. Светата обител е една от най- големите гордости на община  Симитли. Намира се в махала Поповска на село Брестово, което някога е било част от село Тросково. Затова и манастирът е кръстен Тросковски. Основан е по времето на Втората българска държава. Днес е запазена църквата, възобновена в този вид през 1906 г., както и част от зидовете на жилищните сгради на монасите. Легендите гласят, че по тези места са скрити златни иманета от хайдути и войводи.

Също така Кристиян е съставител на сборник на тема „Конфликтите в историята“, който излезе в края на януари. Сборникът е в електронен вариант и включва 7 статии. „Всички статии бяха с рецензии на хабилитирани преподаватели. Всичко, които получихме, беше качествено и много интересно. Миналата година имаше конференция „Конфликтите в историята“. Участваха студенти от Софийския университет, ЮЗУ и Великотърновския университет.

Решихме още тогава, поставяйки тази тема, да провокираме интереса у младите да се замислят не само за тези конфликти, които клиширано сме свикнали да възприемаме като войни, битки сражения, но и между отделните хора, общества. Конфликтът в една друга перспектива. Решихме да направим сборника с докладите. В началото на тази година с помощта на университетско издателство към ЮЗУ, както и проф. Евгения Калинова и д-р Добрев, които се съгласиха и откликнаха да бъдат научни редактори“, обясни още младият историк.

Продължава...

(снимки) Къща на войвода от Лешко тъне в разруха

  • Публикувана в НОВИНИ
Трябва да се вземат спешни мерки за родната къща на революционера Сандо Китанов в благоевградското село Лешко. За това алармира историкът, 24-годишният Кристиян Ковачев. Къщата е в окаяно състояние, свидетелствата от миналото са в разруха, а ние бездействаме (нищо че на думи, по постове във Facebook сме големи патриоти), смята Ковачев. Следващата седмица отново ще посетят къщата за среща с кметицата на селото.  Оказва се обаче, че тя не е изолиран случай.
 
Има много такива и не само в Лешко. Младият историк твърди, че не трябва да се хвърля вината точно на определен човек или институция за това. „Причините са доста и дори и обществото ни има вина за това. Ние сме свикнали да обвиняваме държавните институции, че не си вършат работата, че нехаят по отношение на запазването на историята, но самите хора трябва да  полагат грижи за опазване на собственото си минало,  казва Ковачев. Покрай тези обходи  загрижените млади все повече виждат от населението неглижиране на историята. Все повече забързани в грижи и други проблеми, пазенето на миналото остава встрани. 
 
Наскоро той заедно с колеги от специалност „Изкуство“ са разгледали и  стенописите на  храма в Лешко, който е от 1916 година. „Видяхме в изкуството навлизат доста нововъведения през 19 век и това може да се види на място – на външната южна стена на храма. Навлизат битовизми, които са типични за хората от района в облеклото, инструменти, които са използвали в ежедневието. Направи ни впечатление ктиторските надписи, които успяхме да разчетем. Състоянието поне на външните стенописи не са много добре запазени. Природните и климатичните условия си казват думата”, категоричен е историкът. 
Продължава...

(снимки) Екопътека води към средновековна крепост край Симитли

  • Публикувана в НОВИНИ

Доброволци маркираха пътечката, която води към средновековна крепост над град Симитли. Тази събота шестима доброволци, родолюбци, ревностни пазители на историята и завещаното от предците ни, работиха на терен по пътя за крепостта.

Средновековната крепост е на билото над кв. „Ораново” в Симитли. От там се вижда целият град като на длан. Крепостта все още не е добре изследвана от историци и археолози, но е изключително добре запазена.

Сред доброволците, включили се в инициативата, бяха краеведът Цветан Войнов, студентът-историк от Симитли Кристиян Ковачев, които са и основните инициатори за маркиране на екопътеката. Напомняме, идеята се зароди по време на първата научна експедиция „Симитлия – от Древността до наши дни”, която се проведе в община Симитли в първата седмицата на месец август.

Ентусиастите бяха подкрепени и от други жители на община Симитли, включително и гръцки граждани, които от години живеят и развиват бизнес в общината. Доброволен труд за маркиране на екопътеката до средновековната крепост даде и редник Елена Хаджипопова, младата дама е студент по история в Софийския университет.

По пътеката, водеща към крепостта, са орязани храстите, трасето е разчистено, положена е маркировка.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register