Menu
Tablet menu

Умора спря идването на Стефан Данаилов в Благоевград

  • Публикувана в НОВИНИ

Почитателите на големия български актьор Стефан Данаилов останаха разочаровани в Благоевград. Благоевградчани не успяха да се докоснат до един от най- големите актьори на България. Умора възпрепятства идването на Стефан Данаилов в областния център на Пиринско. Ламбо представя книгата си "Романът на моя живот" с турне в страната, което започна още в края на март и премина до момента през 10-ина градове. Авторът на книгата, журналистът Георги Тошев, помоли почитателите му да го извинят, тъй като се е почувствал уморен и не можел да пътува днес.

„Зад фасадата на пича и плейбоя се крие един много уязвим и чуплив човек, и това ми беше на мен най-симпатичното, защото другото е видимо. А някъде отвъд думите написани, изказани вие ще откриете кой е Стефан Данаилов и надявам се да ви стане толкова симпатичен, колкото ми стана и на мен“, каза пред благоевградчани Георги Тошев. До допускането му в неговия свят той го познавал както всички. Смята, че не може да отречем, че той е един последователен политик, за което той макар и на друга позиция дълбоко го уважава за разлика от други, които се менкат от единия край до другия.

G. To6ev

Последователността му смята за голяма негово качество. Едно от последните изречения в книгата е, че той иска да бъде запомнен от всички като Стефан Данаилов- български актьор, защото какъвто и министър да е бил, а той е бил добър министър, какъвто и политик да е, а той се оказа в своята вяра е гледал да спазва критерии за ценности и властта не го е окарикатурила както властта направи с много политици, показва, че и в тази си роля той спазва нормите за някаква почтеност.

Тошев дори малко завижда за живота, който има професорът. И не само, защото имал най-красивите жени, и не само, защото е изиграл най-хубавите роли, и не само, защото е бил толкова обичан, но и толкова отричан, а защото Стефан Данаилов по някакъв, той нарича хашлашко случаен начин, попада в голямата игра, но попадането там го дисциплинира и го превръща в сериозен човек, който повече дава на другите, отколкото запазва за себе си.

В книгата той говори и за болестта си, за неговия доведен син Росен, който буквално е отписан от медицината, за красивите актриси, които са му били повече от партньорки, за сина си Владимир, за който говори спокойно и много точно, за политиката, за целия си живот. От страниците Стефан Данаилов припомня срещите си с редица лидери от близкото минало и настоящето, а не на последно място отбелязва какво му носи преподаването и студентите като вдъхновение.

Накрая на представянето на книгата зрителите в Благоевград видяха и премиерата на филма „Монолог“.

Продължава...

„Училищни дворове – асфалтови пустини”

Това заглавие откри екипът ни в един стар брой на в-к „Пиринско дело” от месец юни 1990 г.

Статията от преди 23 години започва така: „Колкото и чудно да е, става дума за дворовете на нашите училища, в които децата ни прекарват най-хубавите си години. Години наред проектанти, педагози и санитарни контрольори поради добре известни причини правеха компромис с професионалната си съвест, като се съгласяваха една от най-важните санитарно – хигиенни норми – 40 на сто от училищния терен да се отдава за залени площи – да бъде нарушавана.”

Оказва се, че и днес продължаваме да заобикаляме факта, че дърветата са ни по-нужни от асфалта. Защото, както се казва статията, нашите предци, които някога са посадили дърветата край училищните дворове, са знаели много добре какво правят. „И то без да са имали на разположение резултатите от научни изследвания и доказателства. Ръководили са се от народния опит и мъдрост за тяхната полезност за здравето и работоспособност на учениците и учителите.”

retro uch dvorЕто и няколко факта, които красноречиво говорят:

-         При температура на въздуха от 24 градуса, асфалтът на училищния двор се нагрява до 35 градуса в слънчев ден. Това пък води до влошаване топлинното състояние на детския организъм и терморегулацията му започва да работи „на свръх обороти” – децата се уморяват още повече;

-         Асфалтовите училищни парцели, оградени от рехави дървета, са идеално поле за автомобилни газове и прах, които могат да бъдат спирани от иначе задължителния жив плет край всяка детска градина или училище;

-         Короните на смърчовете задържат годишно до 3,2 тона прах на хектар, на боровете – до 3,6 тона, на дъбовете – до 5,6 тона;

-         Еколозите твърдят, че 25 кв. метра зелени листа през слънчев ден произвеждат толкова кислород, колкото изразходва човек за същото време. Например, един бук с около 1 600 кв. м. зелена площ осигурява кислород за...64 души!

-         Въздухът в парковете съдържа 3 пъти по-малко прах и 200 пъти по малко микроби отколкото въздухът на градската улица;

-         Едно разлистено дърво обезврежда оловните съединения, които се съдържат в 130 литра бензин;

-         Озеленените със храсти и дървета дворове на училища и детски градини спомагат за поглъщането на една четвърт от проникващият шум в сградата;

И нали знаете, как се случва понякога – това, което е пред теб, не го виждаш. Училищата – нашите и на нашите деца наистина са асфалтови пустини. Огромни площи, напечени лятото от слънцето, а зимата сковани от студа. Дърветата, които хвърлят благодатна сянка върху ожарената от лъчите изкуствена настилка, все още са малобройни.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register

Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141