Menu
Tablet menu

Дървото на живота около ремонта на площада…

Разглеждайки с неподправен интерес старите вестници, вниманието ни привлича любопитна статия от 1992 година във в-к „Пиринско дело”. Погледът ни прилепна там, в контекста на ремонтиращия се централен площад на Благоевград. В изданието отпреди повече от четвърт век се разказва за една идея, свързана с поставянето на голяма месингова статуя в центъра на Благоевград. Вероятно твърде малко хора днес си спомнят за това начинание.

Статията разкрива, че е имало намерение на мястото на Дядото в центъра на града, което след десетоноемврийските промени останало празно, да бъде поставена 6-метрова месингова колона. Тя щяла да олицетворява дървото на живота.

Авторът на публикацията разказва, че „въпросната колона е била поръчана от управляващите по време на корпусните дандании, но за нея явно не стигнало време, а и средства”. Основните елементи на грандиозният паметник, възхваляващ живота, били готови, калъпите на по-дребните детайли били също подготвени. Необходими били обаче около 300 000 лева през 1992-ра за да бъдат излети и допълнителните части на колоната.

Главният художник на монумента Люсиен Димитров бил вдъхновен от идеята Благоевград да притежава паметник от такава величина и въпреки, че общината нямала намерение да подпомогне със средства, той решил парите да се съберат на принципа – дарения от родолюбиви бизнесмени. Имената им щели да се вградят в основите. А 6-метровата колона да краси града на мястото на „отмъкнатата седяща фигура на Димитър Благоев”...

Какво точно е станало – вероятно по-възрастните благоевградчани ще си спомнят, но днес такава колона няма. Там отново е паметникът на основателя на организираното социалистическо движение в България.

Статията завършва с интересен коментар – „дървото на живота и то в центъра на града между две сгради, сред чиито стени се разиграват не една и две човешки съдби  - театъра и кметството”.

Ако беше осъществена идеята, Благоевград щеше да бъде първият град у нас с толкова голяма месингова скулптура. Но, замисляйки се – може би нямаше да просъществува дълго. Да не забравяме за организираните ромски набези, тършуващи навсякъде за метали и пунктовете за скраб, приемащи откраднатото...

Подобни скулптури има в Италия, Гърция, Испания, става ясно от дописката. Разкрасяването на Благоевград или на което и да било друго населено място у нас винаги е било трудно, често „непознато” за местните хора. Приоритети са здравеопазването, образованието, заетостта. Но, на хартия. Нали го има някъде написано, народа да се оправя...

Оценете
(0 гласа)

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

нагоре
  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register