Menu
Tablet menu

Помните ли Фатиме?

  • Публикувана в Банер

Питаме се, защото – тогава се възбуди полицията, поредната драма сякаш докосна мнозина от шофьорите и пешеходците, които… редовно оглупяваме, забравяйки да внимаваме, да дадем предимство.

Питаме, защото мина половин година, стоперите на пътя около почерненото кръстовище се отъркаха, червената боя на пешеходните пътеки изсветля, а коли пак започнаха да паркират, така че много много да не се вижда какво става в кръстовището.

Сещаме се за тази трагедия, защото тогава полицията плъзна навсякъде да прочиства пътя. Помните, нали? А може би и вие сте имали фиш…

Е, какво от това, всички бяхме прави, като осъзнавахме, че и това, като всяко чудо, ще е за три дни.

Всъщност – какво значи опасно кръстовище? Дали някой го планира като такова?? Вижте това от снимката. То е съвсем в центъра на Благоевград. При Калисто-то. Всички така го знаят. То не е планирано като опасно. Но всъщност да минеш оттам спокойно е абсолютно невъзможно. Минавали ли сте през кръговото в посока старата автогара? Минава се, да, проходимо е, но като през иглено ухо. Минавайки през кръговото кръстовище, излизайки от него по ул. Иван Михайлов в посока към Американския университет, коли паркират и в ляво, и в дясно. И в платното за движение, и в насрещното. Между паркираните коли остава една тясна пътечка, едва кола да премине. А движейки се по ул. Иван Михайлов от Американския университет, наближиш ли кръговото, ако имаш късмет да не изскочи срещу теб кола, наближиш ли кръговото трябва да пълзиш с колата. Защото пешеходец е невъможно да видиш. А и трафикът на пешеходци от там е интензивен.

Ако ви се струва като в лабиринт, или пресилено написаното – пробвайте да минете с кола или пеш от там! Поканете и някой полицай да мине, ако имате познат! Успех! И дано Господ пази шофьори и пешеходци. Защото разум няма.

Продължава...

Черната хроника от десетилетно разстояние

Разглеждаме стари вестници. От началото на деветдесетте, зората на демокрацията. Не че режимът е от значение, но да предположим, че тогава възпитанието е било иначе, ако допуснем че сега сме вулгарни, нервни, лоши… И не че нещо за деветдесетте години, но тогава и колите не са били толкова мощни, все пак тогава едва започваха да „влизат“ първите втора ръка от Западна Европа. Започваме с тази уговорка, за да има препратка към публикацията, която ни ужасява и днес така, както е ужасила читателя когато е било „новина“. За жалост това не е новина. Това е дежа вю – жертвите на пътя…

Полицейските новини и тогава са били, че не минава и ден без нещастие. Когато няма убийство, изнасилване или пребит с цел грабеж, пък катастрофа ще е. заглавието шокира: зачестиха премазаните от коли деца. От 4 катастрофи, 3 са с деца. Обстоятелствата при настъпване на инцидентите са различни, причините – същите като днес – отнето предимство, неспазен пътен знак, невнимание, потъпкване на задължение, самоосвобождаване от отговорност…

След драмата „Фатиме“ в Благоевград, трети ден униформени са на всеки ъгъл. Например, кръстовището при Трето училище, на пъпа на града, което е парализирано всяка сутрин от лъскави джипове, довели децата си на училище, от два три дни е празно. И чисто. Само полицейската патрулка е спряла в страни: 

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в ЗАЩО?

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в НОВИНИ

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register