Menu
Tablet menu

Черната хроника от десетилетно разстояние

Разглеждаме стари вестници. От началото на деветдесетте, зората на демокрацията. Не че режимът е от значение, но да предположим, че тогава възпитанието е било иначе, ако допуснем че сега сме вулгарни, нервни, лоши… И не че нещо за деветдесетте години, но тогава и колите не са били толкова мощни, все пак тогава едва започваха да „влизат“ първите втора ръка от Западна Европа. Започваме с тази уговорка, за да има препратка към публикацията, която ни ужасява и днес така, както е ужасила читателя когато е било „новина“. За жалост това не е новина. Това е дежа вю – жертвите на пътя…

Полицейските новини и тогава са били, че не минава и ден без нещастие. Когато няма убийство, изнасилване или пребит с цел грабеж, пък катастрофа ще е. заглавието шокира: зачестиха премазаните от коли деца. От 4 катастрофи, 3 са с деца. Обстоятелствата при настъпване на инцидентите са различни, причините – същите като днес – отнето предимство, неспазен пътен знак, невнимание, потъпкване на задължение, самоосвобождаване от отговорност…

След драмата „Фатиме“ в Благоевград, трети ден униформени са на всеки ъгъл. Например, кръстовището при Трето училище, на пъпа на града, което е парализирано всяка сутрин от лъскави джипове, довели децата си на училище, от два три дни е празно. И чисто. Само полицейската патрулка е спряла в страни: 

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в ЗАЩО?

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в НОВИНИ

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Елхата гасне в Белица, жалят за Фатиме

  • Публикувана в НОВИНИ

Три дни в родното село на Фатиме – Дагоново и в община Белица жалят за без време прекъснатия млад живот. Община Белица обяви тридневен траур. Отменят всичко от празничния и културен календар. Няма да светне и елхата в Белица. В петък местните бяха предвидили с особена тържественост да запалят светлините на коледната украса и да посрещнат духа на Коледа. Отменят празничните прояви. Отменя се и всичко от културния календар. До неделя.

Днес изпращат Фатиме Колашова по последния й път, в родното й село Дагоново. Община Белица е в траур, ужаса от нелепата смърт на младото момиче смрази милиони.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register