Menu
Tablet menu

Отваряйте си очите при пазаруване!

  • Публикувана в НОВИНИ
Благоевградчанка отправи предупреждение в дните около празниците да бъдем внимателни в пазаруването.  Ето какво сподели тя в социалната мрежа:  Днес реших да спестя обикаляне и на едно място да накупя всичко необходимо. Е, съжалих! И си спомних защо не бях влизала месеци наред в тази верига магазини, не обичам,  когато нелоялни търговци се тарикатят на дребно. В град със 70 000 жители, където потокът от клиенти е много и могат от всеки да крадат 30-50-60 ст. 
Направих оплакване за закупени гъби печурки на стойност 0.77 лв. в Кауфланд, а по фискален бон ми взимат 1.29 лв. Не ми е за стотинките, ама въпросът е принципен. Думите на касиерката: „О, не знам, аз маркирам само баркод!“ Служителката от отдел „Информация“ вежливо отиде сама да се увери има ли проблем с везната, след краткото разследване ми възстанови разликата. Но не получих обяснение защо се получава така!
В крайна сметка мнението ми за тези хипермаркети се затвърди, а наш е изборът дали да им пълним банковите сметки! Весели празници!”, пожела жената.
 
29792543 1890081937669732 1742253067010572288 n
Последваха десетки коментари в социалната мрежа, като някои дори упрекнаха и държавата, в която живеем.
 „Чак сега ли се сетихте къде е уловката,  хиляди минават на ден оттам  и който видял, видял, който не е, по живо, по здраво. Сблъсквала съм се с разни некоректности в тази верига, все пак живеем в България. Хубавото в цялата работа е, че техните цени поне се виждат и при открити неточности връщат парите без много уговорки. В доста квартални магазинчета разбираш цената, когато стигнеш на касата. А за оспорване и връщане и дума не може да става” коментира друг.
 
А ние можем само да посъветваме: Отваряйте си очите при пазаруване по празниците, а и не само.
Продължава...

Цветница е! Празник на цветята…

  • Публикувана в НОВИНИ

Неделята преди Великден... Неделята след събота, в която празнуваме Лазаровден. Най-цветният празник. Наричан Цветница или Връбница.

Православната църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

На този ден във всички храмове се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. На Цветница, празникът, който е през периода на Великденския пост, се разрешава да хапнем риба.

Днес празнуват всички с имена на цветя...

Празнувайте, цветя цветния си празник!

Продължава...

Откъснете зелена върбова клонка, днес!

  • Публикувана в ВРЯВА

Лазаровден е. денят, празничен преди Цветница, точно седмица преди празника за Възкресението Христово.

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Исус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на град Китон (остров Кипър).

Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие. Обредните ритуали за Лазарица са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. 

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. 

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. 

Днес имен ден празнуват: Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар и др.

Продължава...

В Белица си мерят пламъците

  • Публикувана в НОВИНИ

Цяла седмица мъжете мъкнат сухи пръчки от хвойна и редят клонаците за големите клади в неделя вечер. Традиция има в Белица от незапомнени времена – съревнование между кварталите в града – чий огън ще бъде най-висок, с най-ярък пламък и ще гори най-дълго. В Белица огньовете за Сирни Заговезни, за прошки, си имат различно име. Огънят е „гаро“. А подготовката за гарото е повече от самия празник в тъмната неделна вечер, когато искаме и даваме прошка.

Общинарите в Белица и тази година стимулират местните, които пазят продължават и предават традицията. Организират състезание за най-висок огън и най-дълго горене на кладата. Специална награда има за „ЕКО ГАРО”. В 17.00 ч. журито най-напред ще посети всеки квартал за оглед и измерване на гарото. В 19.30 ч. журито ще посети кварталите на Белица където ще награди победителите в конкурса.

Гарото традиционно се прави от хвойнови клонаци. Подготовката за „гарото” е емоционална, преминаваща в трескава надпревара за организиране и натрупване на най-голяма клада „гаро” от хвойна в най-високите части на кварталите в града. Обикновено подготовката трае няколко дни преди „прощалната неделя” в която се включват най-младите и най-яките мъже. През деня на Сирни Заговезни младите мъже на Белица отиват по квартали за да оформят събраната от тях хвойна. Хвойната се натрупва на големи купи (гарота) в 6-те квартала на Белица като целта е купата да бъде най-голяма и висока. След сутрешната църковна литургия се ходи у роднини за прошка. Вечерта се палят „гаротата” и осветяват целият град.

Строежът на гарото не е лесна работа. Реденето е майсторлък, който се предава от поколение на поколение. Трябва така да се нареди хвойната, че да не падне когато се запали, пламъка да се издигне нависоко и гарото да гори равномерно. То трябва да е най-голямото, да даде най-високия пламък и да гори най-дълго. Някога е падало голямо надлъгване – всяка махала е правила малка и голяма клада. С малката подлъгвали другите да запалят своето голямо гаро. Така тяхната клада горяла по-дълго. Духът на надпреварата в Белица се е запазил и до днес.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register