Menu
Tablet menu

Един кмет от времето, преди да е кмет…

Представа си нямаме какво ще ни се случи след 2, 5, 8 години, представа си нямаме какво ще ни се случи утре дори. Четем стари вестници и… откриваме един кмет. Кмет, настоящ, но преди близо 20 години едва ли си е мислел, че ще кметува повече от десетилетие, и то успешно. Четем вестник от футболна 1994-та година и попадаме на една анкета, съвсем не в контекста на футболното звездно за България лято. „Какво не бихте работили дори и за много пари?“ Сред попитаните и отговорилите, чиито отговори с любопитство четем, намираме… кметът на Хаджидимово. Милчо Терзиев с футболна страст и със спортен дух казва, че не би работил дори и за много пари….

Не бих искал да съм на мястото на Берти Фогтс. Дори и да ме затрупват с марки. Или пък на мястото на Ариго Саки. Представа си няма горкия какво го чака в сряда на „Джайънт стейдиъм“ в Ню Йорк срещу българската машина

Сигурно мнозина знаят за какво става въпрос и кои са великаните зад тези имена - Берти Фогтс, Ариго Саки. Истински футболни великани. Такива, каквито през 94-та занемяваха през българската футболна мощ. Представете си – един кмет би отказал мнооого пари, безброй марки (б.р. писаното е от времето, в което дойчмарките бяха измерна чужда валута) за безсилието на футболния терен пред българското надмощие.

Людмил Терзиев е бивш футболист, треньор, спортен деятел. Вече трети мандат управлява община Хаджидимово. Той е от кметовете, от малкото общински кметове, които печелят избори с изключително високо доверие на избирателя, още от първи тур.

Интересно ни стана да го видим във вестника, защото изданието е прекалено старо. И го намираме там като редови гражданин, чието мнение е потърсено просто случайно. Анкетирайки.

А какво са казали другите - Има ли такава работа? Има ли такава работа…, която не бихте работили и за много пари? Без да се замисляме и задълбочаваме - всъщност - колко точно са многото пари:

Студентите през 94-та година не биха се навили за много пари да станат наемни убийци, нито рекетьори, нито сутеньори. Жените с мъжки професии държали тогава на престижа. И не биха се „продали“ за работа, която уронва името. А пък безработния – той е готов на всичко. Само да не е престъпно нещо.

Продължава...

Когато червени щъркели са известявали първи май…

Първи май бил хубав празник, събиращ в едно свежестта на пролетта, нежността на цветята и международното единство.

Първи май празнували като ден на бойните знамена.

Първи май е бил символ на жизнеността и устрема на твореца

Първи май е бил ден на всичко, които творят блага….

Защо съвремието ни забрави този смисъл и заряд на празника? Защо отрекохме първи май като празник и го нарочихме за комунистически? Нямаме смелост да подозираме какви са причините. Имаме идея обаче да споделим какво са писали вестниците едно време за първи май.

Знаете ли, че червени щъркели са известявали празника? Да. Това било едно време, преди близо стотина години. Или поне 80. И това разказва един стар вестник, издание от 1971-ва година – „Петричка заря“ се казвал вестникът. И там авторът разказва: „Малко повече от четвърт век ни дели от дните, когато нашият трудов селянин развяваше алено червено парче плат, окачено на най-високите дървета или пък боядисваше в червено щъркели и ги пускаше да кръжат като пламък, като огненочервени лозунги над смаяните хора….“ Представяте ли си как е било…

Писаното слово от 1971-ва година говори за творците на новото българско село. Става въпрос за хората, които работели в кооперативните блокове (б.р. на полето). Тогава, за „Честити първи май“ вестникът съобщава добра новина: програмата на десетия конгрес на БКП, чертаещ перспективи за трудещия се селянин. Увеличаване и поевтиняване на производството, задоволяване на вътрешния пазар, т.е. за всички да има от всичко, разнообразие и качество!

… в този дух е имало манифестация. Манифестация с развято първомайско знаме на вдъхновения труд, на единството, на вярата в бъдещето!

А в духа на съвремието – смисъла, заряда, празнуването са съвсем различни. Първи май е един почивен ден… А вашето мнение можете да споделите по-долу в Коментарите. Ще е интересно да съберем мненията на повече за първи май днес.

Продължава...

Има ли ръце с мазоли?

Трудът е право и дълг. Човек се труди, създава материални и духовни блага не само да задоволява своите потребности, а и за нещо по-голямо, по-непреходно… да проправи пътека към успешния ден. Това е смисълът на труда и живот. Мисълта за бъдещата необходимост на създаденото днес създава особена стойност на повседневния труд. Така той придобива характер на съзидание, озарено от вдъхновението и откривателството.“ Как ви звучи?? Прекалено прокламативно?? А право ли е труда и наш дълг?? Някой сигурно би репликирал: досадно задължение, заради едните пари, да можем да преживяваме…. Е, въпрос на разбиране. Всичко за труда, правото и дълга, изписано по-горе е всъщност от страниците на един стар, стар вестник. Един вестник от 1971-ва година. Изданието е точно от тези дни, в навечерието на първи май. Първи май от времето, когато е бил голям празник, много голям.

Първи май е ден на труда, на мазолестите ръце, на творческия ум и на дръзкия дух. Хм, точно както е и днес. Но днес не с тази почин и с една тдуга празничност. Днес е просто почивен ден. Без да възпяваме и възхваляваме труда. Без да таим мазолестите ръце, защото всеки бяга от тежката работа. Но я има и днес. Трябват и хора и за тежката работа, както са трябвали винаги. Но и винаги е имало и творчески умове, и хора с дръзкия дух…

Героична е историята на този най-достоен празник…. Такъв е бил първи май преди повече от 40 години – най-достоен празник. А днес…днес просто почивен ден, в който можем да планираме някаква разходка, отдих.

Едно време се е говорело за права на трудещите се… днес основно за задължения на шефа. Тогава имало класови битки… сега трябва битка с хитростта и безразличието на…иначе искащите да работят. Сега трябва ново осмисляне, трезва оценка за себе си и преценка на обстоятелствата, а едно време празнували първи май като празник на труда. И на надеждата….. И ако ви е интересно да прочетете още, снимката е четлива, от вестник „Петричко дело“ е от 1971-ва година. Приятен преглед на печата J

Продължава...

Плачете, мъже! Не бъдете емоционално неграмотни!

Знаете ли, че със сълзите всъщност изхвърляме отровни вещества, които произвежда всеки от нас при емоционално натоварване? Точно това е причината на голямата истина: „Като се наревеш – вземе та ти мине!“ На всеки му се е случвало да си поплаче, а след това, сякаш ни олеква. Ама мъжете се крият. Те потискат сълзите си. Мислят,ч е реването е женска работа. Някои даже си мислят, че е срамно…

А невъзможността да тъжиш само удължава болката…. Дали затова учени твърдят, че жените живеят по-дълго, защото могат да плачат, или защото си го позволяват?? Категорично – пише го и в тази публикация. В потвърждение – сдържането било причина за депресиите при мъжете и дори лоши болести. Потиснатите мъжки сълзи могат да предизвикат язва и възпаление на дебелото черво, даже.

И всичко това четем в един вестник от 1992-ра година. Вестникът е "Нов пирински вестник". Но написаното е толкова актуално и сега, както и тогава, както и всякога ще бъде…предполагаме. Мъжете мислят че не е мъжествено да се плаче (б.р. въпреки че това може да бъде подложено на коментар в контекста на една дискусионна конвенция), а това им докарва само болести.

Мъже, плачете. Така ще сте здрави сълзите лекуват, а оказва се – и профилактират здравето ни. Не пестете сълзите.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register