Menu
Tablet menu

Към търговеца – остър дефицит на доверие

Актуално е и днес, да, точно днес, но заглавието намираме в пожълтелите страници на вестник отпреди четвърт век. Абсолютно дежа вю! И споделяме тази остаряла, но много актуална дописка във вестник в контекста на отзвука от българския черен петък. И все още нестихналия яд на някои, че са се прецакали, а мнозина вероятно не са се и усетили. Но - към търговеца – с остър дефицит на доверие – такова отношение си заслужават често, е, не че няма и честни, от които с кеф да пазаруваш…

Но ще обърнем внимание на написаното в „Пиринско дело“ преди достатъчно много години – толкова много, че тогава фирмите, всичко на всичко в община Благоевград са били 141, от които 21 за търговия и обществено хранене. Да, така пише! И основен акцент в публикацията е каква храна ни сервират, а мащабната проверка от експерти била да се провери – с нитрати ли е салата в ресторанта, накратко. Тогава нямало „Стара планина“ и БИО, тогава имало табелка на кооперативния пазар „зеленчуците са проверени за нитрати“. Констатацията на контрольорите – от 87 проби – 13 са нитратни. И с предупредителен тон ни казват от страниците на вестника, че имаме основание да се съмняваме в това, което пише на етикета. Точно както и сега.

Тогава болна тема е бил дефицитът. Дънки, колело…ама друг път. Няма. Какво като имаш пари. А залежите по складове и наличието „под рафта“ е било за приятелски кръгове. Т.е. отново съмнение в търговеца…..

Публикацията завършва със заключението – едва ли контролните органи могат да ликвидират нарушенията и нередностите, но могли контрольорите да помислят за размера на санкциите при установени нарушения – дали не са символични.

Точно както и днес. Комисията за защита на потребителите глобява, например при укрита акция за намаление. Но глобата колко значима е за търговеца? Прецакан си остава клиента.  

Агенция.БГ реализира „Ретропреса”, прочитът на стари вестници със съдействието на отдел „Краезнание”, Регионална библиотека Благоевград

Продължава...

Метафорично, иронично, реторично…

Тичайте за здраве! Разбирайте го както искате! Но какво са имали предвид през 89-та година – вижте в стария вестник. Преди да се взирате да разчетете статията от пожълтелите страници на вестник „Санданска трибуна“, само ще акцентираме: и тогава е имало златни успехи на български спортисти. През тези години олимпийците ни са били с медали от Сеул. И с тази препратка започва публикацията, иронизираща и осмиваща организацията, движението, спортът и масовостта на движението в Сандански. И двете колонки иронично разказват за кросовите разстояния от центъра до гарата, от гарата до спирката, намусената билетопродавачка, изпуснатия все за малко автобус… „Тича се сутрин, тича се вечер, тича се зиме, тича се лете… Тичат и млади, тичат и стари, тичат и болни, тичат и здрави“…. В този ред, в контекста на току-що развиващия се като туристическа дестинация Сандански, от страниците на вестника се опитват да подскажат на властта в Сандански, че е нужна, болезнено нужна реорганизация на организацията на движението и транспортните връзки. И всичко това – без да отричат, че тичането е здраве…

Трансформирайки написаното преди точно 28 години, и днес тичаме – от работата до детската градина, от банката до общината, от вкъщи до магазина… тичането е здраве

Агенция.БГ реализира „Ретропреса”, прочитът на стари вестници със съдействието на отдел „Краезнание”, Регионална библиотека Благоевград

Продължава...

Мълчанието, анонимността и търпението ни – вече на 28 години

Вестникът е от 1989-та, сега сме 2017-та… Стресиращо актуално звучи написаното, а са минали 28 години……. За силата, за говора, за смелостта, за личното мнение, изказването му и отстояването, за търпението и…мазохизма ни, вероятно, става въпрос в тази публикация от декември 89-та, само месец след 10-ти ноември. А сега сме цели 28 години след смяната на режима, промените, след 10-ти ноември, както и да го кажем, все за едно и също става въпрос. А какъв е бил животът преди това, какъв е сега – толкова много са мненията, колкото хората. Едно обаче е непроменено: липсата на смелост да кажем, да говорим, да негодуваме. Смелост имаме да говорим само за политика, и футбол разбира се, но за голямата политика, и то когато сме в компания на маса или у дома гледаме новините вечер и, по пантофи, смело псуване министър, премиер, комисар дори и храбро даваме акъл… Така ли е?

А какво пише във вестника преди 28 години:

„…говоряъ хората, но шепнешком, да не би някой да ги чуе, току виж… И това във времето, когато цял народ разкърши снага след десетилетия тежък сън…….. Говорят хората, но тихо, всеки чака, дано някой друг почне пръв, пък после може и ние………..“ Чак шокиращо актуално. Точно както е и днес. И тогава, дни след падането на режима, опитали се тогавашните журналисти да съберат мнението на хората. Мнения много, аргументи, коментари. Но заглъхат, когато попиташ за името. Тогава се е говорело за изчакване и за неизживян страх като причина за това поведение. А днес… какво да е обяснението? Че някои съзнателни вече хора са родени след този режим… Не би трябвало и да познават изчакване и за неизживян страх…

Но мълчанието продължава.

Да завършим ли с „Честит 10-ти ноември“ ? ако имате мнение и желаете – споделете в коментарите по-долу. 

Продължава...

Когато телевизията е била наркотик…

Пристрастени ли сме към телевизора днес? А децата ни? Те имат ли зависимост от малкия екран? Спорно е положението – дали зависимостта е от телевизионния екран или от значително по-по-малкия – на таблета, на смартфона.

Отдавна отворена и дискусионна е темата за телевизията и нейното ретроградно в прекомерни количества въздействие, за вредата за очите на децата, за подходящите за различните възрасти примери и възприятия от малкия екран.

Темата „Телевизията – новият наркотик“ е с особена и актуалност преди 3 десетилетия в… Германия, тогава Федерална република. Препечатка от авторитетното и тогава немско издание „Шпигел“ намираме в регионален вестник от 1898 година. Тогава препечатана сякаш в духа на нещо непознато, което… кога ли ще ни дойде и на нас до главите.

Тогава говорят за гледането на телевизия предимно от деца, към които се проявявам слаб родителски интерес или живеят в лоша среда. Което усилвало ефектът от телевизията. Но още тогава предупреждават за бомбата със закъснител – гледането на филми със сцени на насилие и ужаси. Препоръките са и тогава – децата да гледат телевизия с възрастен и да се говори за това, което се гледа. За да може детето да разбере по правилния начин посланието на показваното от малкия екран.

Днес от телевизията май неможем да се отречем, не можем да опазим и децата си от новите технологии и развитието им с бясна скорост. А и не трябва. Трябва обаче мярката. И медиците, които грижат най-ценното – здравето ни, ще кажат: „лекарството е в дозата“. И правим тази препратка за дозата и правилната дозировка, за да отбележим и финала в публикацията от вестника от 1898 година: „Всеки телевизионен зрител избира това, което отговаря на неговия вкус и интелектуално равните. Накратко: глупакът оглупява още повече, а умният става по-умен“.

При наличие на повече време препоръчваме прочит на статията от снимката. Сякаш има някакъв особен чар в стария вестник.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
Ските – спорт без граници

Ските – спорт без граници

Неделя, 10 Декември 2017

Министър Кралев в Благоевград: До 14 спортисти се хващат с допинг

Министър Кралев в Благоевград: До…

Четвъртък, 07 Декември 2017

Търсене

Login or Register