Menu
Tablet menu

Когато червени щъркели са известявали първи май…

Първи май бил хубав празник, събиращ в едно свежестта на пролетта, нежността на цветята и международното единство.

Първи май празнували като ден на бойните знамена.

Първи май е бил символ на жизнеността и устрема на твореца

Първи май е бил ден на всичко, които творят блага….

Защо съвремието ни забрави този смисъл и заряд на празника? Защо отрекохме първи май като празник и го нарочихме за комунистически? Нямаме смелост да подозираме какви са причините. Имаме идея обаче да споделим какво са писали вестниците едно време за първи май.

Знаете ли, че червени щъркели са известявали празника? Да. Това било едно време, преди близо стотина години. Или поне 80. И това разказва един стар вестник, издание от 1971-ва година – „Петричка заря“ се казвал вестникът. И там авторът разказва: „Малко повече от четвърт век ни дели от дните, когато нашият трудов селянин развяваше алено червено парче плат, окачено на най-високите дървета или пък боядисваше в червено щъркели и ги пускаше да кръжат като пламък, като огненочервени лозунги над смаяните хора….“ Представяте ли си как е било…

Писаното слово от 1971-ва година говори за творците на новото българско село. Става въпрос за хората, които работели в кооперативните блокове (б.р. на полето). Тогава, за „Честити първи май“ вестникът съобщава добра новина: програмата на десетия конгрес на БКП, чертаещ перспективи за трудещия се селянин. Увеличаване и поевтиняване на производството, задоволяване на вътрешния пазар, т.е. за всички да има от всичко, разнообразие и качество!

… в този дух е имало манифестация. Манифестация с развято първомайско знаме на вдъхновения труд, на единството, на вярата в бъдещето!

А в духа на съвремието – смисъла, заряда, празнуването са съвсем различни. Първи май е един почивен ден… А вашето мнение можете да споделите по-долу в Коментарите. Ще е интересно да съберем мненията на повече за първи май днес.

Продължава...

Плачете, мъже! Не бъдете емоционално неграмотни!

Знаете ли, че със сълзите всъщност изхвърляме отровни вещества, които произвежда всеки от нас при емоционално натоварване? Точно това е причината на голямата истина: „Като се наревеш – вземе та ти мине!“ На всеки му се е случвало да си поплаче, а след това, сякаш ни олеква. Ама мъжете се крият. Те потискат сълзите си. Мислят,ч е реването е женска работа. Някои даже си мислят, че е срамно…

А невъзможността да тъжиш само удължава болката…. Дали затова учени твърдят, че жените живеят по-дълго, защото могат да плачат, или защото си го позволяват?? Категорично – пише го и в тази публикация. В потвърждение – сдържането било причина за депресиите при мъжете и дори лоши болести. Потиснатите мъжки сълзи могат да предизвикат язва и възпаление на дебелото черво, даже.

И всичко това четем в един вестник от 1992-ра година. Вестникът е "Нов пирински вестник". Но написаното е толкова актуално и сега, както и тогава, както и всякога ще бъде…предполагаме. Мъжете мислят че не е мъжествено да се плаче (б.р. въпреки че това може да бъде подложено на коментар в контекста на една дискусионна конвенция), а това им докарва само болести.

Мъже, плачете. Така ще сте здрави сълзите лекуват, а оказва се – и профилактират здравето ни. Не пестете сълзите.

Продължава...

За мъжете, жените, маймуните и маймунските ни номера…

Остаряват ли мислите във времето? Чудна работа всичко ли остарява и кое става по-ценно? Децата винаги противоречат на родителите, убеждавайки се и сами, че родителските мисли и разбиране са остарели. Например. Дори и самите ние – растем, растем и току- започваме да стареем… има обаче „мумифицирани“ факти, обстоятелства, мисли…

Нима ще оспорите, че майките възпитават мъже, а жените правят мъжете на маймуна. А знаете ли кога хората са престанали да бъдат маймуни?? Прочетете! За да не се взирате – ще помогнем: хората са престанали да бъдат маймуни, когато мъжът е започнал да цени красотата у жената. И все пак… прочетете. Намерихме в старите вестници Велики мисли на велики хора. Фокусът на всички тях е жената, любовта, уважението и цененето.

Какъв по-хубав прочит на старите вестници за начало на годината?? Обичайте, ценете, уважавайте! Не бъдете сами!

Продължава...

Празнично от едно време…

31-ви декември. Винаги е имало. И винаги ще има. Винаги ще го има трепета от очакването на новат година. Винаги ще го има блясъка в детските очички от празничните украси, светещите лампички и трепета какво ли има в чувала на дядо Коледа… винаги ще го има и детското във всеки от нас, признайте. Винаги нека я има надеждата и вярата, че по-доброто предстои през новата година.

Но нека видим, ей така от любопитство, какво е писало във вестниците преди 30-тина години. Ето една статия от Петрички вести, автор е Румен Жерев, чиито публикации и снимки четем още във вестниците. Писал е, четем, за празничното настроение точно в навечерието на нова година в Петрич. И описва колко отрупан е базара в южния град и как трепнат децата, подскачайки пред щандовете, видейки любимата играчка… Досущ като сега. Само дето времето леко помръдна. Големия трепет от подаръци и изненади изместихме за Коледа. А пакетчето с подарък за нова година го има там, където още е жива носталгията на родителите от времето, когато те са чакали дядо Мраз…

Пожеланията на края на статията са за слънце и късмет и… повече организираност на работното място. Колкото и абстрактно да звучи за някои, признайте, нужно е на всеки от нас и днес.

Честити празници!

Нека е честита новата година!

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3

Търсене

Login or Register