Menu
Tablet menu

Петима мъже ще ви направят ли щастлива??

Ако светецът ви е Валентин, не Трифон… Ако светецът ви е Валентин, можем да говорим за чувства, за любов сигурно дори. Ако светецът ви е Валентин, денят е розов. Или червен. Ще ви върнем четвърт век назад. Ако пожелаете. Ще ви върнем назад във времето със старите вестници. Намираме един от зимата на 1992-ра година. Нов пирински вестник. Там, в контекста на основните теми за деня на Св. Валентин, намираме нещо, които ни провокира да прочетем. Да им видим морала на жените от преди 25-26 години. Пише за едно изследване от Германия. Но данните са допълвани от признания на големите имена в киното и в модата. Статистиката сочи, че всяка четвърта жена има любовник, другите три са верни на мъжа си у дома. И в началото на 90-тте години повече от половината жени можели да си легнат на първа среща, толкова е и делът, които признават, че се отдават на ласки не у дома, а в… обедната почивка.

Прочети, интересно е.

Ще разбереш защо Лиз Тейлър се е омъжвала 8 пъти и как мъжът й е приемал нормално изневерите й. И… зависи ли желанието за секс у жените от състоянието на луната.

И защо една жена не може само с един мъж?? Но това не значи, че е мръсница!

Продължава...

Дървото на живота около ремонта на площада…

Разглеждайки с неподправен интерес старите вестници, вниманието ни привлича любопитна статия от 1992 година във в-к „Пиринско дело”. Погледът ни прилепна там, в контекста на ремонтиращия се централен площад на Благоевград. В изданието отпреди повече от четвърт век се разказва за една идея, свързана с поставянето на голяма месингова статуя в центъра на Благоевград. Вероятно твърде малко хора днес си спомнят за това начинание.

Статията разкрива, че е имало намерение на мястото на Дядото в центъра на града, което след десетоноемврийските промени останало празно, да бъде поставена 6-метрова месингова колона. Тя щяла да олицетворява дървото на живота.

Авторът на публикацията разказва, че „въпросната колона е била поръчана от управляващите по време на корпусните дандании, но за нея явно не стигнало време, а и средства”. Основните елементи на грандиозният паметник, възхваляващ живота, били готови, калъпите на по-дребните детайли били също подготвени. Необходими били обаче около 300 000 лева през 1992-ра за да бъдат излети и допълнителните части на колоната.

Главният художник на монумента Люсиен Димитров бил вдъхновен от идеята Благоевград да притежава паметник от такава величина и въпреки, че общината нямала намерение да подпомогне със средства, той решил парите да се съберат на принципа – дарения от родолюбиви бизнесмени. Имената им щели да се вградят в основите. А 6-метровата колона да краси града на мястото на „отмъкнатата седяща фигура на Димитър Благоев”...

Какво точно е станало – вероятно по-възрастните благоевградчани ще си спомнят, но днес такава колона няма. Там отново е паметникът на основателя на организираното социалистическо движение в България.

Статията завършва с интересен коментар – „дървото на живота и то в центъра на града между две сгради, сред чиито стени се разиграват не една и две човешки съдби  - театъра и кметството”.

Ако беше осъществена идеята, Благоевград щеше да бъде първият град у нас с толкова голяма месингова скулптура. Но, замисляйки се – може би нямаше да просъществува дълго. Да не забравяме за организираните ромски набези, тършуващи навсякъде за метали и пунктовете за скраб, приемащи откраднатото...

Подобни скулптури има в Италия, Гърция, Испания, става ясно от дописката. Разкрасяването на Благоевград или на което и да било друго населено място у нас винаги е било трудно, често „непознато” за местните хора. Приоритети са здравеопазването, образованието, заетостта. Но, на хартия. Нали го има някъде написано, народа да се оправя...

Продължава...

За мъжете, жените, маймуните и маймунските ни номера…

Остаряват ли мислите във времето? Чудна работа всичко ли остарява и кое става по-ценно? Децата винаги противоречат на родителите, убеждавайки се и сами, че родителските мисли и разбиране са остарели. Например. Дори и самите ние – растем, растем и току- започваме да стареем… има обаче „мумифицирани“ факти, обстоятелства, мисли…

Нима ще оспорите, че майките възпитават мъже, а жените правят мъжете на маймуна. А знаете ли кога хората са престанали да бъдат маймуни?? Прочетете! За да не се взирате – ще помогнем: хората са престанали да бъдат маймуни, когато мъжът е започнал да цени красотата у жената. И все пак… прочетете. Намерихме в старите вестници Велики мисли на велики хора. Фокусът на всички тях е жената, любовта, уважението и цененето.

Какъв по-хубав прочит на старите вестници за начало на годината?? Обичайте, ценете, уважавайте! Не бъдете сами!

Продължава...

Празнично от едно време…

31-ви декември. Винаги е имало. И винаги ще има. Винаги ще го има трепета от очакването на новат година. Винаги ще го има блясъка в детските очички от празничните украси, светещите лампички и трепета какво ли има в чувала на дядо Коледа… винаги ще го има и детското във всеки от нас, признайте. Винаги нека я има надеждата и вярата, че по-доброто предстои през новата година.

Но нека видим, ей така от любопитство, какво е писало във вестниците преди 30-тина години. Ето една статия от Петрички вести, автор е Румен Жерев, чиито публикации и снимки четем още във вестниците. Писал е, четем, за празничното настроение точно в навечерието на нова година в Петрич. И описва колко отрупан е базара в южния град и как трепнат децата, подскачайки пред щандовете, видейки любимата играчка… Досущ като сега. Само дето времето леко помръдна. Големия трепет от подаръци и изненади изместихме за Коледа. А пакетчето с подарък за нова година го има там, където още е жива носталгията на родителите от времето, когато те са чакали дядо Мраз…

Пожеланията на края на статията са за слънце и късмет и… повече организираност на работното място. Колкото и абстрактно да звучи за някои, признайте, нужно е на всеки от нас и днес.

Честити празници!

Нека е честита новата година!

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2

Търсене

Login or Register