Menu
Tablet menu

Политиката в гората

„Работата в гората е творчество“ – това са думи на първия лесничей в Югозапада, дирекорът на Югозападното държавно предприятие инж. Дамян Дамянов. Коментарът му бе в контекста на различните лесовъдски виждания на всеки, който работи в гората, за гората. И бе съвсем неотдавна – преди няма и седмица в рамките на учение за горските в рамките на ежегодните съвещания по стопанисване на горите. Променя ли се поведението на стопаните на горите, има ли политика в гората и кой я определя? Прелистваме страниците трийсетина години назад във времето. Намираме в старите вестници за плача на гората… „Заплакала гората…, но няма кой да я чуе“ – вите, ако темата ви е интересна – имало ли е санитарна сеч едно време, кога и къде са залесявали, как са грижели гората… в Попови ливади:

Продължава...

PS. Словото – като слънцето

Годините променят много празници, времето заличава или осъвременява какво ли не… само един празник стои непокътнат. Само солунските двама братя са на най-високия пиедестал, без значение от времето, режима, епохата. Прелистваме страниците на вестниците назад до… 1991-ва година. И четем поучителни слова за 24-ти май. За празника, тогава, днешен, съвременен, но носещ силния дух на миналото. Да, миналото е със силен дух. Спомените за светлите и трагични моменти, великите исторически събития повишават самочувствието ни. а 24-ти май прави точно това, кара ни да си спомняме светлината от летописите на духовната ни история. Така реди словото вестник Пиринско дело от 91-ва година.

„Не случайността, а историческата закономерност отреждат на България да стане родина на писменост и култура, които предопределят духовното развитие на много славянски народи.“ Ето я пресата, лесно ще разчетеш всичко до край – до истината за нищожността на всички съвременни постижения пред това да имаме букви, да сме грамотни.

Продължава...

Един кмет от времето, преди да е кмет…

Представа си нямаме какво ще ни се случи след 2, 5, 8 години, представа си нямаме какво ще ни се случи утре дори. Четем стари вестници и… откриваме един кмет. Кмет, настоящ, но преди близо 20 години едва ли си е мислел, че ще кметува повече от десетилетие, и то успешно. Четем вестник от футболна 1994-та година и попадаме на една анкета, съвсем не в контекста на футболното звездно за България лято. „Какво не бихте работили дори и за много пари?“ Сред попитаните и отговорилите, чиито отговори с любопитство четем, намираме… кметът на Хаджидимово. Милчо Терзиев с футболна страст и със спортен дух казва, че не би работил дори и за много пари….

Не бих искал да съм на мястото на Берти Фогтс. Дори и да ме затрупват с марки. Или пък на мястото на Ариго Саки. Представа си няма горкия какво го чака в сряда на „Джайънт стейдиъм“ в Ню Йорк срещу българската машина

Сигурно мнозина знаят за какво става въпрос и кои са великаните зад тези имена - Берти Фогтс, Ариго Саки. Истински футболни великани. Такива, каквито през 94-та занемяваха през българската футболна мощ. Представете си – един кмет би отказал мнооого пари, безброй марки (б.р. писаното е от времето, в което дойчмарките бяха измерна чужда валута) за безсилието на футболния терен пред българското надмощие.

Людмил Терзиев е бивш футболист, треньор, спортен деятел. Вече трети мандат управлява община Хаджидимово. Той е от кметовете, от малкото общински кметове, които печелят избори с изключително високо доверие на избирателя, още от първи тур.

Интересно ни стана да го видим във вестника, защото изданието е прекалено старо. И го намираме там като редови гражданин, чието мнение е потърсено просто случайно. Анкетирайки.

А какво са казали другите - Има ли такава работа? Има ли такава работа…, която не бихте работили и за много пари? Без да се замисляме и задълбочаваме - всъщност - колко точно са многото пари:

Студентите през 94-та година не биха се навили за много пари да станат наемни убийци, нито рекетьори, нито сутеньори. Жените с мъжки професии държали тогава на престижа. И не биха се „продали“ за работа, която уронва името. А пък безработния – той е готов на всичко. Само да не е престъпно нещо.

Продължава...

Когато червени щъркели са известявали първи май…

Първи май бил хубав празник, събиращ в едно свежестта на пролетта, нежността на цветята и международното единство.

Първи май празнували като ден на бойните знамена.

Първи май е бил символ на жизнеността и устрема на твореца

Първи май е бил ден на всичко, които творят блага….

Защо съвремието ни забрави този смисъл и заряд на празника? Защо отрекохме първи май като празник и го нарочихме за комунистически? Нямаме смелост да подозираме какви са причините. Имаме идея обаче да споделим какво са писали вестниците едно време за първи май.

Знаете ли, че червени щъркели са известявали празника? Да. Това било едно време, преди близо стотина години. Или поне 80. И това разказва един стар вестник, издание от 1971-ва година – „Петричка заря“ се казвал вестникът. И там авторът разказва: „Малко повече от четвърт век ни дели от дните, когато нашият трудов селянин развяваше алено червено парче плат, окачено на най-високите дървета или пък боядисваше в червено щъркели и ги пускаше да кръжат като пламък, като огненочервени лозунги над смаяните хора….“ Представяте ли си как е било…

Писаното слово от 1971-ва година говори за творците на новото българско село. Става въпрос за хората, които работели в кооперативните блокове (б.р. на полето). Тогава, за „Честити първи май“ вестникът съобщава добра новина: програмата на десетия конгрес на БКП, чертаещ перспективи за трудещия се селянин. Увеличаване и поевтиняване на производството, задоволяване на вътрешния пазар, т.е. за всички да има от всичко, разнообразие и качество!

… в този дух е имало манифестация. Манифестация с развято първомайско знаме на вдъхновения труд, на единството, на вярата в бъдещето!

А в духа на съвремието – смисъла, заряда, празнуването са съвсем различни. Първи май е един почивен ден… А вашето мнение можете да споделите по-долу в Коментарите. Ще е интересно да съберем мненията на повече за първи май днес.

Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2
  • 3
Сбогом, Скаптопара

Сбогом, Скаптопара

Четвъртък, 14 Юни 2018

Търсене

Login or Register