Menu
Tablet menu

Какво пази Кресна от въстанието преди 140 години?

  • Публикувана в ЗАЩО?

Фото-документални материали от историята за Кресненско-Разложкото въстание ще останат в Кресна като постоянна експозиция, след изложбата в Националната библиотека. В понеделник се открива уникалната фото-документалан изложба "140 години Кресненско-Разложко въстание" и ще остане достъпна за всеки до 14-ти февруари. След това част от експонатите, подредени във витрините, ще бъдат преместени в Кресна за постоянна експозиция.

Изложбата "140 години Кресненско-Разложко въстание", която се организира от община Кресна в партньорство с Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" (НБКМ) се състои от две части – 21 фототабла на община Кресна, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на НБКМ.

Показаните в публикацията снимки са от подготовката на изложбата, включително екипът на НБKМ, който е ангажиран в партньорството с община Кресна.

Чрез множество снимки, писма и архивни материали фототаблата, които ще се експонират постоянно в община Кресна след приключването на изложбата, проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи на седем части, създаването на комитетите “Единство” и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.

Посетителите ще могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др.

В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след трагичната развръзка: “Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!

За онези от вас, които ще отделят време, за да посетят изложбата, предлагаме пълен списък на експонатите в шестте витрини от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”:

Витрина 1

ПОКРУСАТА ОТ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС (1/13 ЮНИ – 1/13 ЮЛИ 1878)
1. Карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г.
2. Николай Павлович. „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес”, литография
3. Обръщение на българското население в Разложко до Софийския губернатор Марин Дринов с молба за изпращане на руски войски. 2 март 1878 г., Разлог
4. Протоколите на Берлинския конгрес. Превод и издание Тодор Икономов С., 1885
5. Устав на българския благотворителен комитет „Единство” 3 септември 1878 г., Търново
6. Членове на Търновския комитет “Единство”: д-р Стамат Антонов (1844–1926), председател, Любен Каравелов (1834–1879), д-р Георги Хаканов (1851–1898), Джорджо Момчев (1846–1903), Георги Живков (1844–1899) и др. 1878 г., Търново

Витрина 2

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВЪСТАНИЕТО
1. Писмо на Димитър П. Георгиев до комитета „Единство” в гр. Горна Джумая, с което донася за бой между въстаниците и турска войска за изградено въстаническо ръководство и избрани войводи на чети. 8 октомври 1878 г., Влахи
2. Протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи. 20 октомври 1878 г.
3. Правила на Македонски въстанически комитет. 20 февруари 1879 г.
4. Пълномощно от Софийския Благотворителен Комитет, с което се възлага на Натанаил Охридски „..да управлява от пограничните места въстанието и да прегледа сметките на комитетите…” 7 декември 1878г., гр. София

Витрина 3

ПРИЗИВИ КЪМ СЪПРОТИВА СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
1. Апел на „Привременно Българско Управление” до българите и славяните да подпомогнат въстанието. 10 ноември 1878 г., Пирин планина в. „Марица” Год. I, бр. 42, 19 декември 1878 г.
2. Призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес „...Нашият неприятел беше досега турското правителство за напред неприятелят ни е цяла Европа...” в. „Българин”, Год. II, бр. 102, 29 октомври 1878 г.
3. Писмо от Канцеларията на Императорския руски комисар в България до губернатора на Варна Драган Цанков с нареждане да не се допуска дейност на комитетите “Единство” и да се възпрепятства участието на руски граждани в Кресненско-Разложкото въстание. Писмото е подписано от Директора на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович. 23 октомври 1878 г., София

Витрина 4

УЧАСТНИЦИ В КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Етнографска карта на ЕвропейскаТурция, 1877 г.
2. Митрополит Натанаил Охридски (1820–1903) – един от организаторите на въстанието. 1892 г., София
3. Митрополит Кирил Скопски и Видински (1833–1914) – един от организаторите на въстанието. 1872 г., Силистра
4. Писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието. 8 януари 1879 г., Кюстендил
5. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от организаторите на въстанието 1878 г.
5. Стефан Стамболов (1854–1895), Захарий Стоянов (1850–1889), Стоян Заимов (1853–1932), Никола Обретенов (1849–1939). Вероятно 1878 г.

Витрина 5

ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Автобиография на опълченеца Милан Митев Стаменков (1862 – 1926). 15 юни 1899 г. Русе. Описва включването си във въстанието под предводителството на кап. Адам Калмиков и в четата на Иван Кепчев и участието си в сражения в няколко села в района на Мелник. Описва и разгрома на въстанието и предаването на Горна Джумая (дн. Благоевград) на османците.
2. Автобиография на политика и революционер Васил Диамандиев (1839–1912). Описва действията на основните дейци на въстанието, включително Адам Калмиков, Луис Войткевич и Натанаил Охридски. Споменава и отрицателното отношение на Александър Дондуков-Корсаков към въстанието.
3. Войводата Георги Чолаков (1853–1919). Цариград
4. Войводата Братан (Баньо) Маринов (1853–1879). 1876 г., Кладово, Сърбия
5. Войводата Петър Григорчев (1857–неизв.), София
6. Войводата Ильо Марков Попгеоргиев (Ильо Войвода) (1805–1898), 1862 г., Белград
7. Войводата Димитър Попгеоргиев (1840–1907)
8. Доклад от У. Дж. Палгрейв, британски агент в София, до Р. А. С. Солзбъри, министър на външните работи относно избухването и хода на Кресненско – Разложкото въстание. 4 ноември 1878 г., София
9. Писмо на Д. Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което се известява за първия бой с турците при кресненските ханове 5 октомври 1878 г., Кресна
10. Писмо на Братан Маринов до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщава за битката и освобождението на Банско и моли за медицинска помощ, за пушки и патрони. 8 ноември 1878 г., Банско
9. Съпротива срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. Кресненско – Разложко въстание (1878-1879)

Витрина 6

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)

Продължава...

Картини правят декор на празника на кестена в Коларово

  • Публикувана в НОВИНИ

„…освен хляб, на човека му е потребна и красота…“ – казват местните творци, подредили платна в петричкото село Коларово. Експозицията украсява атмосферата за вкусния празник в село Коларово този уикенд – празника на кестена. Изложбата е началото на фестивала на петричкия кестен.

Кулминацията на фестивалните събития е в събота – 14 октомври, на връх Петковден, когато на експозиционните шатри в центъра на с. Коларово на сцената пред читалище „Яне Сандански 1952“ и в полевите творчески работилници ще бъде представено необятното богатство на баладичната Беласица планина, специфичният песенен танцов и обреден фолклор, бит и поминък на осемте села от петричкото Подгорие – Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене.

Експозицията, подредена в централното фоайе на коларовското читалище „Яне Сандански – 1952“ е многожанрова и политематична и представя творческите търсения на художници от петричкото село – младият талант Венеса Руменова Бишева, Благой Атанасов Митов, Иван Георгиев Бишев, читалищният секретар Евгени Гоцков и доайенът на коларовската художествена гилдия Атанас Стоименов (ексклузивно интервю с Атанас Стоименов четете по-долу – бел. авт.).

Артсалонът беше открит от кмета на Коларово Атанас Гошев. „Пожелавам това творческо начало на Фестивала да ни подтикне да творим заедно за добруването на село Коларово, на Подгорието и на община Петрич като цяло.“ – пожела в приветствието си кметът на Коларово. Читалищният секретар и участник в изложбата Евгени Гоцков изрази надежда, изложбата „…да донесе на нас художниците, на Коларово, на Подгорието и на общината национално, а защо не и световно признание.“. А от името на уважилия събитието екип на ДПП „Беласица“, експертът София Илкова лаконично пожела „здраве и бъдещи успехи“ на коларовските творци.

От името на своите колеги доайенът на гилдията Атанас Стоименов припомни библейската мъдрост, че „….освен хляб, на човека му е потребна и красота…“.

Паралелно с официалния надслов на изложбата тя още преди откриването беше наречена „Приятелите на Четката“. Това й наименование се оказа игра на думи и приятелска закачка с прякора на доайена Атанас Стоименов, известен в село Коларово и Подгорието с прякора „четката“.  

Художествената изложба ще остане отворена за почитатели и евентуални откупки до края на месец октомври, когато е и празникът на Коларово Димитровден. 

Продължава...

(снимки) XXL – картини в Благоевград

До 10-ти ноември, със символика или без, Благоевград показва XXL. Два пъти XL изложбата е подредена в Градската художествена галерия. Експозицията е от творби на групата XXL– групата, един от първите примери на независима художествена дейност извън рамките на съществуващите институционални структури.

През 90-те години около групата гравитират голям брой художници, а в галерията правят изложби повечето от младите алтернативно настроени автори. Някои от най- провокативните и популярни изложби на група XXL са „Нова българска живопис“ (1996), „Косьо, Хубен, Тушев“ (1997), „Gangstar”(1998), „Българският пейзаж като метафора“ (2001) и „Нови радикални практики“ (от 1997 до 2001).

Групата е създадена през 1994 година в София от Хубен Черкелов, Генади Гатев, Свилен Стефанов, Георги Тушев, Косьо Минчев и  Иван Кюранов. Нейната дейност е пряко свързана със съществувалата между 1966 и 2003 година едноименна софийска галерия, намираща се на пл. „Македония“.

Виж в галерия снимки загадка за това, което може да се види в Градската художествена галерия в Благоевград.

Продължава...

Дизайнерът на дрехи за дървета откри първа изложба

  • Публикувана в ВРЯВА
Десетки приятели и почитатели на изкуството се събраха за първа самостоятелна изложба на 38-годишната Веси Пенкова от Благоевград. 
"Разкажи ми приказка" - 29 картини с приказните персонажи на художничката. За всяка от картините има и импресия или стих, написани от самата  Веси Пенкова. 
 
Описва себе си като дъждовна и меланхолична. Криеща се зад символи и търсеща ги навсякъде. В облаците, които рисуват в небето и дъжда, отразяващ локвите в очите. Във вратите и прозорците на къщите, които разказват истории за живота пред и зад тях. В котките и врабчетата. В копчетата и ключовете. За да има смелостта да следва знаците. Рисуването е начин да покаже своята реалност и на другите. Не винаги й е спокойно и уютно, но всеки път е болезнено истинско.
 
Чисто биографично - родена и живееща в Благоевград, семейна, с две деца. Има издадена книга с поезия, проза и илюстрация "Щрихи" - през 2001 година. Илюстратор е на романа за деца "Джоди" от Тереза Тончева  и поетичната "Дни за обичане" от Симеон Аспарухов. Занимава се и с приложно изкуство, преди години беше "облякла" дърветата до НХГ. Виж плетената премяна на Благоевград от преди години в архива ни
 
                                                                                                                                                                                                                   Снимки: Александър Терзиев, Shasho
 
 
 
Продължава...
Абонамент чрез RSS
  • 1
  • 2

Търсене

Login or Register