Menu
Tablet menu

Колко старо е Банско - планината пази доказателства

Живот в Банско е имало още през втори век, по времето на траките. Поредното голямо доказателство, че животът в Банско е кипял още по времето на траките, е намерено на 1095,8 м надморска височина в Северен Пирин, казва ръководителят на археологическите проучвания Владимир Баряков, цитиран Банско Утре.

В края на миналия август ученици и студенти, които заедно с него вече 11 години стъпка по стъпка разкриват древните потайности в местността Св. Никола, стигнали до около 3 кв. метра добре запазена керамична подова настилка в помещение, записано като №17, чийто предполагаем произход е частен дом. На една от плочите, пречупена на четири, са забелязани латински курсивни букви, разчетени като PAIB.

Съвсем наскоро един най-добрите български епиграфи – Николай Шаранков, е потвърдил научното заключение, че това е съкратено изписване на тракийското лично име Пайбес - PAIB(es) (б.а. – в античните текстове имената винаги са без последната буква). Интересно е, че Пайбес е рядко срещано име, характерно за югозападна Тракия и специално за долините на Струма и Места. Аналогични надписи са открити в Мелник, Серес, Амфиполис, Кавала, Драма, и Никополис ад Нестум до Гърмен и всички те са датирани II – III век, което означава, че и плочата на Св. Никола е от същия период. Друго доказателство в полза на тезата е това, че артефактът е изровен под слой, свидетелстващ за пожар, който е установено, че е от IV в.

Баряков допуска, че вариантите са три – името може да е на майстора керамик, на ктитор или на собственика на дома. А която и от версиите да се приеме за вярна, не се променя изключително стойностният факт, че разкритото селище е населявано столетия и хората в нега са били заможни и проспериращи.

Находката от лятото на 2017-а е изключително ценна и защото оборва мненията на някои скептици, които досега твърдяха, че на обекта изникват римски охраняеми пътни станции за преход на войските от север на юг през Пирин и се потвърждава фактът, че тук е живяло уседнало местно тракийско население.

Припомняме, че артефактите, които буквално извират година след година на Св. Никола, датират улегнал живот от първите векове на новата ера – II – III, чак до ХVІІ, а много от материалите навеждат на една много по-далечна епоха – къснобронзовата и ранножелязната, което е краят на трето – второ хилядолетие преди Христа. Най-древният предмет, намерен тук, е бронзова фигурка, която е типично тракийско изкуство.

Продължава...

(снимки) Хайдушка пушка гръмна в симитлийска гимназия

Шестима хайдути дойдоха в училището в Симитли, за да разкажат история, за да запалят децата ни с искрата на родолюбието и най- важното продължаването на традициите. С изключителен плам в очите децата от 5, 6 и 7-мите класове заедно с директора на училището Таня Янкова, зам. директорът Борислав Дафков и кметът на община Симитли Апостол Апостолов станаха част от открит урок или урок по родолюбие.

Днес сдружение „Хайдути“ учреди и свой клон в Симитли, а отговорник за областта ни е големият родолюбец Антон Коцев. По негова инициатива пред децата на Симитли днес бяха представени едни от най- автентичните носии и оръжия от преди 1912 година, които са уникални екземпляри. Специален филм за носията изгледаха събралите се ученици и учители, а пред всички тях бе представен и трейлър на филма „Смутни времена“, който сдружение „Хайдути“ снимат в момента и скоро ще бъде разпространен. Трепетно децата задаваха въпроси за хайдутите, за техните навици, начин на живот и привички, а ентусиастите от сдружението им отговаряха с охота. Най- интересна за учениците бе частта с демонстрирането на оръжията и разказа за времето, по което са използвани и как се използват.

Сдружение „Хайдути“ е основано през 2014 година от група ентусиасти и приятели с общи интереси. Преди основаването на сдружението някои членове са участвали в други клубове с подобна дейност и благодарение на натрупания си опит се породи желание за осъществяване на идеята. Пресъздаваме един период от нашата история, епохата от 18-19век, в която важно място заема народният закрилник и герой-хайдутина. Именно затова кръстихме сдружението „Хайдути”. Стараем се да се доближим максимално до историческата правда по отношение на облекло и въоръжение.

Пловдив – Европейска столица на културата 2019 вече е дала на сдружението възрожденската къща в Стария град, където да устроят Музей на хайдушкото движение.

„Хайдути” разполагат с десетки автентични носии и оръжия – най-старата пушка в дружината е от 1650 г. „През 2019 г. дори само двама от нас да обикалят из Стария Пловдив с носии и оръжия ще бъдем по-голяма атракция за чужденците от всички останали”, надъхват се модерните харамии.

Навремето четите са се сформирали от хайдути от цялата страна и действително нашата дружина е регистрирана в Пловдив, но членовете ни са и от София, Бургас, Сливен, Карлово, Хисаря, Първомай, днес вече има и нови членове от Симитли - баща и двама синове.

Продължава...

Какво пази Кресна от въстанието преди 140 години?

  • Публикувана в ЗАЩО?

Фото-документални материали от историята за Кресненско-Разложкото въстание ще останат в Кресна като постоянна експозиция, след изложбата в Националната библиотека. В понеделник се открива уникалната фото-документалан изложба "140 години Кресненско-Разложко въстание" и ще остане достъпна за всеки до 14-ти февруари. След това част от експонатите, подредени във витрините, ще бъдат преместени в Кресна за постоянна експозиция.

Изложбата "140 години Кресненско-Разложко въстание", която се организира от община Кресна в партньорство с Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" (НБКМ) се състои от две части – 21 фототабла на община Кресна, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на НБКМ.

Показаните в публикацията снимки са от подготовката на изложбата, включително екипът на НБKМ, който е ангажиран в партньорството с община Кресна.

Чрез множество снимки, писма и архивни материали фототаблата, които ще се експонират постоянно в община Кресна след приключването на изложбата, проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи на седем части, създаването на комитетите “Единство” и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.

Посетителите ще могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др.

В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след трагичната развръзка: “Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!

За онези от вас, които ще отделят време, за да посетят изложбата, предлагаме пълен списък на експонатите в шестте витрини от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”:

Витрина 1

ПОКРУСАТА ОТ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС (1/13 ЮНИ – 1/13 ЮЛИ 1878)
1. Карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г.
2. Николай Павлович. „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес”, литография
3. Обръщение на българското население в Разложко до Софийския губернатор Марин Дринов с молба за изпращане на руски войски. 2 март 1878 г., Разлог
4. Протоколите на Берлинския конгрес. Превод и издание Тодор Икономов С., 1885
5. Устав на българския благотворителен комитет „Единство” 3 септември 1878 г., Търново
6. Членове на Търновския комитет “Единство”: д-р Стамат Антонов (1844–1926), председател, Любен Каравелов (1834–1879), д-р Георги Хаканов (1851–1898), Джорджо Момчев (1846–1903), Георги Живков (1844–1899) и др. 1878 г., Търново

Витрина 2

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВЪСТАНИЕТО
1. Писмо на Димитър П. Георгиев до комитета „Единство” в гр. Горна Джумая, с което донася за бой между въстаниците и турска войска за изградено въстаническо ръководство и избрани войводи на чети. 8 октомври 1878 г., Влахи
2. Протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи. 20 октомври 1878 г.
3. Правила на Македонски въстанически комитет. 20 февруари 1879 г.
4. Пълномощно от Софийския Благотворителен Комитет, с което се възлага на Натанаил Охридски „..да управлява от пограничните места въстанието и да прегледа сметките на комитетите…” 7 декември 1878г., гр. София

Витрина 3

ПРИЗИВИ КЪМ СЪПРОТИВА СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
1. Апел на „Привременно Българско Управление” до българите и славяните да подпомогнат въстанието. 10 ноември 1878 г., Пирин планина в. „Марица” Год. I, бр. 42, 19 декември 1878 г.
2. Призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес „...Нашият неприятел беше досега турското правителство за напред неприятелят ни е цяла Европа...” в. „Българин”, Год. II, бр. 102, 29 октомври 1878 г.
3. Писмо от Канцеларията на Императорския руски комисар в България до губернатора на Варна Драган Цанков с нареждане да не се допуска дейност на комитетите “Единство” и да се възпрепятства участието на руски граждани в Кресненско-Разложкото въстание. Писмото е подписано от Директора на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович. 23 октомври 1878 г., София

Витрина 4

УЧАСТНИЦИ В КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Етнографска карта на ЕвропейскаТурция, 1877 г.
2. Митрополит Натанаил Охридски (1820–1903) – един от организаторите на въстанието. 1892 г., София
3. Митрополит Кирил Скопски и Видински (1833–1914) – един от организаторите на въстанието. 1872 г., Силистра
4. Писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието. 8 януари 1879 г., Кюстендил
5. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от организаторите на въстанието 1878 г.
5. Стефан Стамболов (1854–1895), Захарий Стоянов (1850–1889), Стоян Заимов (1853–1932), Никола Обретенов (1849–1939). Вероятно 1878 г.

Витрина 5

ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Автобиография на опълченеца Милан Митев Стаменков (1862 – 1926). 15 юни 1899 г. Русе. Описва включването си във въстанието под предводителството на кап. Адам Калмиков и в четата на Иван Кепчев и участието си в сражения в няколко села в района на Мелник. Описва и разгрома на въстанието и предаването на Горна Джумая (дн. Благоевград) на османците.
2. Автобиография на политика и революционер Васил Диамандиев (1839–1912). Описва действията на основните дейци на въстанието, включително Адам Калмиков, Луис Войткевич и Натанаил Охридски. Споменава и отрицателното отношение на Александър Дондуков-Корсаков към въстанието.
3. Войводата Георги Чолаков (1853–1919). Цариград
4. Войводата Братан (Баньо) Маринов (1853–1879). 1876 г., Кладово, Сърбия
5. Войводата Петър Григорчев (1857–неизв.), София
6. Войводата Ильо Марков Попгеоргиев (Ильо Войвода) (1805–1898), 1862 г., Белград
7. Войводата Димитър Попгеоргиев (1840–1907)
8. Доклад от У. Дж. Палгрейв, британски агент в София, до Р. А. С. Солзбъри, министър на външните работи относно избухването и хода на Кресненско – Разложкото въстание. 4 ноември 1878 г., София
9. Писмо на Д. Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което се известява за първия бой с турците при кресненските ханове 5 октомври 1878 г., Кресна
10. Писмо на Братан Маринов до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщава за битката и освобождението на Банско и моли за медицинска помощ, за пушки и патрони. 8 ноември 1878 г., Банско
9. Съпротива срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. Кресненско – Разложко въстание (1878-1879)

Витрина 6

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)

Продължава...

Кмет дава пари за разкопки по недокоснати от археолози земи

Кметът на Симитли Апостол Апостолов обеща пари от общинската хазна за проучване на историята и праисторията, ако изследователи обърнат внимание на малките населени места и богатството по тези земи, което още е тайна. Екип археолози от БАН проучват наследството в община Симитли. Изследователите се срещнаха с кмета, в неформален разговор споделиха резултатите от работата си през последните седмици, откакто са се установили в Симитли. Кметът Апостолов насочи вниманието на археолозите към малките населени места в общината. Тросково, Мечкул, Сенокос, Ракитна пазят изключително богатство, което никога от никой не е проучвано. Обсъден бе и варианта за археологически разкопки на старата базилика край Крупник, както и възстановяването на музейната сбирка в селото. Изследователите са категорични, че общината е богата на исторически и природни забележителности, които са подходящи за културен и религиозен туризъм.

Проучванията в симитлийско са за попълване на археологическата карта на България. В екипа са изследователи от Националния археологически музей към Българската академия на науките, Националния природонаучен музей към Българската академия на науките, Нов български университет, Регионален исторически музей Благоевград и други специалисти в областта на археологията, историята, нумизматиката и картографията. Ръководител на проекта е Методи Златков от НАИМ-БАН.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register