Menu
Tablet menu

Роси Кирилова пее с веселячета в Кресна

  • Публикувана в Банер

За деня на детето е голямата организация в Кресна за най-малките, за докосване на техните сетива с музика и танц. Почивните дни след детския празник е веселият празник „Веселяче“ в Кресна ще има за 11-та поредна година. „Веселяче“ ще посрещне своите малки и пораснали гости с много празнични предложения и фестивални награди. 

Тази година организаторите успяха да достигнат за първи път в историята на фестивала до повече от две хиляди народни читалища. „След като в журито на фестивала вече бяха такива звезди на българската съвременна музика като Етиен Леви и Орлин Горанов, тази година е време за поредната голяма изненада за участниците и гостите на музикалното събитие“, загатват и се гордеят организаторите. Тя е .... Роси Кирилова и освен почетен председател на журито на Детски фолклорен фестивал "Веселяче" ще се включи и с мини рецитал след 20:00 часа на 2 юни 2018 г. в организираната дискотека за участниците в конкурсната програма и гостите на Кресна. 

Продължава...

Нов опит за присъединяване на Сандански и Кресна в Асоциацията по ВиК

  • Публикувана в НОВИНИ
Да се проведе работна среща между членовете на Асоциацията по ВиК,  кметовете и председателите на общинските съвети на  Сандански и  Кресна, представители на ВиК  ЕООД – Благоевград и експерти от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това решиха на извънредно заседание на Общото събрание на Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ЕООД - Благоевград 
по предложение на Общински съвет Благоевград,.
 
Предмет на работната среща е да се обсъди възможността за присъединяване на община Сандански и община Кресна към обособената територия на „ВиК“ ЕООД – Благоевград и бъдещата консолидация на асоциацията, с цел финансирането на належащата реконструкция и/или изграждане на нова ВиК инфраструктура в Област Благоевград, да се осъществи със средства по Оперативна програма „Околна среда“ 2016 – 2020 г.
 
Необходимостта от провеждането на работната среща е с оглед на това, че единствено Общински съвет Сандански и Общ ински съвет Кресна разполагат с правомощията да приемат решения за присъединяване на териториите на техните общини към действащата Асоциация по ВиК Благоевград.
 
На заседанието присъстваха представители на общините Банско, Благоевград, Гоце Делчев, Гърмен, Разлог, Сатовча, Струмяни и Хаджидимово, както и областният  управител  и служители на ВиК дружеството. 
Съгласно дневния ред на заседанието Общото събрание прие решения, с които одобри Обобщена инвестиционна програма на „ВиК“ ЕООД – Благоевград за инвестиции в активи – ВиК системи и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост,по публични собственици и по години и Подробна инвестиционна програма на „ВиК“ ЕООД – Благоевград за 2018 г.
Продължава...

Гласуваха пълно доверие на лидерите на ГЕРБ в Симитли, Хаджидимово и Кресна

  • Публикувана в НОВИНИ
Общинските структури на ПП ГЕРБ в Симитли, Хаджидимово и Кресна проведоха редовни отчетно-изборни събрания. В Симитли гост бе депутатът Стефан Апостолов. Досегашното ръководство представи своя отчет за дейноста през предходния мандат. По време на гласуването делегатите гласуваха пълно доверие на досегашния общински лидер Лиляна Айкова.
 
В Хаджидимово гости на събранието бяха депутатите от ПП ГЕРБ д-р Емил Тончев и Александър Мацурев. По време на срещата Александър Мацурев коментира законодателната работа на парламентарната група на ГЕРБ през изминалата година, както и с успешното управление на българското правителство, и лично на премиера Борисов. Той покани членове на организацията да гостуват в Парламента, за да се запознаят отблизо с дейноста на народните представители.
 
Пожела на избраното ръководство на организацията в Хаджидимово успех и по-добри постижения на предстоящите местни избори догодина. Винаги могат да разчитат на моето съдействие и подкрепа. С най-много гласове общинската структура гласува доверие на Кирил Пасков. 
 
В Кресна гост на събранието беше депутатът Георги Динев, народен представител от област Благоевград. Общинското ръководство представи отчет на дейноста за изминалия мандат и начерта приоритетите и целите за бъдещото развитие на структурата. По време на гласуването делегатите гласуваха пълно доверие на досегашното ръководство и си обещаха да работят още по-усърдно. 
Предстои утвърждаване на номинациите от Изпълнителната комисия на ПП ГЕРБ.
Продължава...

Какво пази Кресна от въстанието преди 140 години?

  • Публикувана в ЗАЩО?

Фото-документални материали от историята за Кресненско-Разложкото въстание ще останат в Кресна като постоянна експозиция, след изложбата в Националната библиотека. В понеделник се открива уникалната фото-документалан изложба "140 години Кресненско-Разложко въстание" и ще остане достъпна за всеки до 14-ти февруари. След това част от експонатите, подредени във витрините, ще бъдат преместени в Кресна за постоянна експозиция.

Изложбата "140 години Кресненско-Разложко въстание", която се организира от община Кресна в партньорство с Националната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий" (НБКМ) се състои от две части – 21 фототабла на община Кресна, подготвени от Регионалния исторически музей в Благоевград, и шест витрини с документи и книги от фонда на НБКМ.

Показаните в публикацията снимки са от подготовката на изложбата, включително екипът на НБKМ, който е ангажиран в партньорството с община Кресна.

Чрез множество снимки, писма и архивни материали фототаблата, които ще се експонират постоянно в община Кресна след приключването на изложбата, проследяват събитията от периода 1878-1879 г. – от подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878), през последвалия Берлински договор (1 юли 1878), започналата съпротива срещу разделянето на българските земи на седем части, създаването на комитетите “Единство” и избухването на Кресненско-Разложкото въстание, до трагичното му потушаване.

Посетителите ще могат да се запознаят с дейността на видни личности през този период като Стефан Стамболов, Коста Паница и Никола Обретенов, екзарх Йосиф, митрополитите Натанаил Охридски, Мелетий Софийски и Кирил Скопски, началника на щаба на въстанието Димитър Попгеоргиев, Ильо войвода и др.

В ръкопис на финалното табло откриваме скръбта на кресненци след трагичната развръзка: “Жална Кресна… Много страда! Грозни жертви скъпи дала!

За онези от вас, които ще отделят време, за да посетят изложбата, предлагаме пълен списък на експонатите в шестте витрини от фонда на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”:

Витрина 1

ПОКРУСАТА ОТ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС (1/13 ЮНИ – 1/13 ЮЛИ 1878)
1. Карта на Балканския полуостров според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г.
2. Николай Павлович. „Мизия, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес”, литография
3. Обръщение на българското население в Разложко до Софийския губернатор Марин Дринов с молба за изпращане на руски войски. 2 март 1878 г., Разлог
4. Протоколите на Берлинския конгрес. Превод и издание Тодор Икономов С., 1885
5. Устав на българския благотворителен комитет „Единство” 3 септември 1878 г., Търново
6. Членове на Търновския комитет “Единство”: д-р Стамат Антонов (1844–1926), председател, Любен Каравелов (1834–1879), д-р Георги Хаканов (1851–1898), Джорджо Момчев (1846–1903), Георги Живков (1844–1899) и др. 1878 г., Търново

Витрина 2

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВЪСТАНИЕТО
1. Писмо на Димитър П. Георгиев до комитета „Единство” в гр. Горна Джумая, с което донася за бой между въстаниците и турска войска за изградено въстаническо ръководство и избрани войводи на чети. 8 октомври 1878 г., Влахи
2. Протокол за сформирането и правата на въстаническия команден състав на Кресненско-Разложкото въстание в село Влахи. 20 октомври 1878 г.
3. Правила на Македонски въстанически комитет. 20 февруари 1879 г.
4. Пълномощно от Софийския Благотворителен Комитет, с което се възлага на Натанаил Охридски „..да управлява от пограничните места въстанието и да прегледа сметките на комитетите…” 7 декември 1878г., гр. София

Витрина 3

ПРИЗИВИ КЪМ СЪПРОТИВА СРЕЩУ РЕШЕНИЯТА НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС
1. Апел на „Привременно Българско Управление” до българите и славяните да подпомогнат въстанието. 10 ноември 1878 г., Пирин планина в. „Марица” Год. I, бр. 42, 19 декември 1878 г.
2. Призив към съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес „...Нашият неприятел беше досега турското правителство за напред неприятелят ни е цяла Европа...” в. „Българин”, Год. II, бр. 102, 29 октомври 1878 г.
3. Писмо от Канцеларията на Императорския руски комисар в България до губернатора на Варна Драган Цанков с нареждане да не се допуска дейност на комитетите “Единство” и да се възпрепятства участието на руски граждани в Кресненско-Разложкото въстание. Писмото е подписано от Директора на канцеларията генерал-майор Михаил Домонтович. 23 октомври 1878 г., София

Витрина 4

УЧАСТНИЦИ В КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Етнографска карта на ЕвропейскаТурция, 1877 г.
2. Митрополит Натанаил Охридски (1820–1903) – един от организаторите на въстанието. 1892 г., София
3. Митрополит Кирил Скопски и Видински (1833–1914) – един от организаторите на въстанието. 1872 г., Силистра
4. Писмо от Натанаил Охридски до Марин Дринов с молба за осигуряване на средства за финансиране на въстанието. 8 януари 1879 г., Кюстендил
5. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от организаторите на въстанието 1878 г.
5. Стефан Стамболов (1854–1895), Захарий Стоянов (1850–1889), Стоян Заимов (1853–1932), Никола Обретенов (1849–1939). Вероятно 1878 г.

Витрина 5

ИЗБУХВАНЕ И ХОД НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)
1. Автобиография на опълченеца Милан Митев Стаменков (1862 – 1926). 15 юни 1899 г. Русе. Описва включването си във въстанието под предводителството на кап. Адам Калмиков и в четата на Иван Кепчев и участието си в сражения в няколко села в района на Мелник. Описва и разгрома на въстанието и предаването на Горна Джумая (дн. Благоевград) на османците.
2. Автобиография на политика и революционер Васил Диамандиев (1839–1912). Описва действията на основните дейци на въстанието, включително Адам Калмиков, Луис Войткевич и Натанаил Охридски. Споменава и отрицателното отношение на Александър Дондуков-Корсаков към въстанието.
3. Войводата Георги Чолаков (1853–1919). Цариград
4. Войводата Братан (Баньо) Маринов (1853–1879). 1876 г., Кладово, Сърбия
5. Войводата Петър Григорчев (1857–неизв.), София
6. Войводата Ильо Марков Попгеоргиев (Ильо Войвода) (1805–1898), 1862 г., Белград
7. Войводата Димитър Попгеоргиев (1840–1907)
8. Доклад от У. Дж. Палгрейв, британски агент в София, до Р. А. С. Солзбъри, министър на външните работи относно избухването и хода на Кресненско – Разложкото въстание. 4 ноември 1878 г., София
9. Писмо на Д. Попгеоргиев до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което се известява за първия бой с турците при кресненските ханове 5 октомври 1878 г., Кресна
10. Писмо на Братан Маринов до комитета „Единство” в Горна Джумая, с което съобщава за битката и освобождението на Банско и моли за медицинска помощ, за пушки и патрони. 8 ноември 1878 г., Банско
9. Съпротива срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г. Кресненско – Разложко въстание (1878-1879)

Витрина 6

ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКОТО ВЪСТАНИЕ (1878-1879)

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register

Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141