Menu
Tablet menu

Помните ли Фатиме?

  • Публикувана в Банер

Питаме се, защото – тогава се възбуди полицията, поредната драма сякаш докосна мнозина от шофьорите и пешеходците, които… редовно оглупяваме, забравяйки да внимаваме, да дадем предимство.

Питаме, защото мина половин година, стоперите на пътя около почерненото кръстовище се отъркаха, червената боя на пешеходните пътеки изсветля, а коли пак започнаха да паркират, така че много много да не се вижда какво става в кръстовището.

Сещаме се за тази трагедия, защото тогава полицията плъзна навсякъде да прочиства пътя. Помните, нали? А може би и вие сте имали фиш…

Е, какво от това, всички бяхме прави, като осъзнавахме, че и това, като всяко чудо, ще е за три дни.

Всъщност – какво значи опасно кръстовище? Дали някой го планира като такова?? Вижте това от снимката. То е съвсем в центъра на Благоевград. При Калисто-то. Всички така го знаят. То не е планирано като опасно. Но всъщност да минеш оттам спокойно е абсолютно невъзможно. Минавали ли сте през кръговото в посока старата автогара? Минава се, да, проходимо е, но като през иглено ухо. Минавайки през кръговото кръстовище, излизайки от него по ул. Иван Михайлов в посока към Американския университет, коли паркират и в ляво, и в дясно. И в платното за движение, и в насрещното. Между паркираните коли остава една тясна пътечка, едва кола да премине. А движейки се по ул. Иван Михайлов от Американския университет, наближиш ли кръговото, ако имаш късмет да не изскочи срещу теб кола, наближиш ли кръговото трябва да пълзиш с колата. Защото пешеходец е невъможно да видиш. А и трафикът на пешеходци от там е интензивен.

Ако ви се струва като в лабиринт, или пресилено написаното – пробвайте да минете с кола или пеш от там! Поканете и някой полицай да мине, ако имате познат! Успех! И дано Господ пази шофьори и пешеходци. Защото разум няма.

Продължава...

(снимки) Фатиме плати за ред и дисциплина на пътя

  • Публикувана в НОВИНИ
Това чудо нямало да е за 3 дни… Чудо, истинско чудо. Изпросено с голямата мъка и вечната болка за някои. Чудо е, че кръстовищата са видими, пешеходните пътеки също, неправилно спрели коли няма даже и около кръговото при Трето училище на булеварда в Благоевград… че как ще има. Целият наличен състав на полицията е на пътя. Скобите не стигат на „Паркинги и гаражи“ да заключат нарушителите по полицейски сигнал.
 
Проверките са на конвейер почти на всяко уширение по главните пътни артерии в Благоевград… Осигуряват видимост, която в едно с достатъчно внимание, гарантира пълната ни безопасност на пътя. И всичко това след поредния смъртен случай и последвалите повече от денонощие студентски протести. Фатиме от Дагоново плати с живота си тази чистка по улиците.  
 
Три дни ще бъде първият етап на специализираната полицейска операция. Така ще се действа и занапред, това няма да престане в рамките на тези три дни, съобщи пиарът на полицията Йорданка Шаркова. Работи се за отнемане на предимство, неправилно паркиране, неправилно пресичане от страна на пешеходци и всичко, свързано с безопасността на движението. Обобщени резултати за това колко са глобените шофьори и колко са поставените скоби ще има след като приключи акцията в понеделник.
 
От днес запретнаха ръкава да „успиват полицаи“ и на улицата покрай студентските общежития. И там платното за движение е абсолютно чисто, няма една паркирана кола… 
Всичко това провокира тихия гняв на стотици благоевградчани.
 
Протестират, че само се пълни касата на общината с такса „скоба“, мърморят че и спящите полицаи и обезопасяването на кръстовището, където загина Фатиме, е само козметика, непримирими са, че само след седмица хаоса на пътя ще е същият, а властите ще отчетат статистиката за добре свършена работа за тяхно удовлетворение. Дано това чудо не е за три дни,
Дано Фатиме е последната жертва на пътя! АМИН!
Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в ЗАЩО?

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в НОВИНИ

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register

Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141 Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141