Menu
Tablet menu

"Ако не стана борец, ще стана археолог"

Ама че мечти… детска му работа. Но… за това мечтаят децата ни. Съвремието ни видоизмени образите за подражание и големите върхове. Науката… тя, дали само ни се струва, или наистина е в някакво забвение или поне неразбиране и липса на желание за разбиране и посвещаване у деца и подрастващи??

Децата искат да станат футболисти, борци, геймъри, блогъри… в миналото са вече детските мечти като „Искам да стана космонавт“, например. Децата искат да станат това, което им е пред учите, искат да станат като тези, които са техните идоли, които дават по телевизията, които са популярни в нета. А в музея… Майко мила, колко интересни неща имало там. Само някой трябва да открехне вратата на детето, за да надникне то вътре. „Не ме интересува музея, аз ще стана борец, репликира опърничав тинейджър на входа на Археологическия музей в Сандански. А на излизане признава: Знаете ли – ако не стана борец, ще стана археолог

А защо ние разказваме разказа на един музеен уредник? Защото тази година обръщаме специално внимание на бита, традициите, обичаите, ритуалите, на това, което са оставили за нас предците ни – богатството наше, Българско. Тази година е европейска година на културното наследство. Основната цел е да се повиши осведомеността за социалното и икономическо значение на културното наследство.

Всички знаем – колко пъстрота дава България на картата на Европа и света. Всички сме горди като българи с нашите светини, с богатото ни културно и историческо наследство. Но… познаваме ли го или само хипотетично. И се гордеем по принцип, без аргументи? Колкото и да сме запознати, със сигурност винаги има нещо, което не знаем.

Знаете ли колко много и различни образователни програми и дейности има в музеите в Благоевградска и Кюстендилска области, в които могат да участват посетителите и да получават повече знания за културното наследство в региона? Разберете, гледайки видеото във вградения линк към Добро утро с БНТ 2.

Признайте си – какво знаете за Рафаиловия кръст? Та той е признат за светпвен шедьовър на дърворезбарското изкуство. Признайте си, не сте му обръщали внимание, когато сте ходили в Рилския манастир, нали? Ще видите - българските обекти, включени в списъка на световното наследство ЮНЕСКО. И с какво са по-специални тези съкровищници.

Продължава...

Българското читалище – част от световната културна съкровищница

  • Публикувана в НОВИНИ

Хранилището на традициите, културата, самодейността – читалището – българският културен институт без аналог в света влиза в ЮНЕСКО. Фолклористът и публицист Димитър Тренчев съобщава за вписването на читалището в листата на ЮНЕСКО, уточнявайки че номинацията на българското читалище е била утвърдена на приключващата днес в Южна Корея последна за 2017-та сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО.

„Националните културни експерти все още не са приключили сесията си и новината още не е отразена на сайта на ЮНЕСКО, но пак там, според така наречения „регистър на добрите практики“ нашето читалище вече е част от световната културна съкровищница.“- емоционално отбеляза наблюдателният български фолклорист.

Освен делото на предшествениците и съвременните културни достижения на тружениците от над 3500 читалища Тренчев не пропусна да отбележи и днешния конкретен принос за световното признание.

„То е на две българки, които изведоха поантата на световното признание. Първата е експертът от българското Министерство на културата д-р Силва Налбантян-Хачерян, която подготви безупречното номинационно досие на българското читалище, представяйки същността му на културно явление без аналог в света и дейността му на институция със завидно минало и перспективно бъдеще. Втората е доскорощният генерален секретар на ЮНЕСКО проф. Ирина Бокова, която базирайки се на официалните си правомощия и неофициалните си контакти постигна всичко, каквото можа за България – не като административен лобизъм, а като диалогичен патриотизъм.“ – отбеляза заслугите на българските експерти Тренчев.

Продължава...

(снимки) Дефилетата на 23-то издание на Международния маскараден фестивал “Сурва” продължават

  • Публикувана в НОВИНИ

Вълци, мечки, дяволи, нагиздени моми, страшни сурати и дългокосмести кукери са само част от внушителния реквизит на участниците, които се стекоха за фестивалa "Сурва" в Перник тази година. Сред най-атрактивните участници във фестивала са 110-те сурвакари от ковачевското село Сирищник. Билюкбашията им Владимир не пропусна да се похвали за златните медали, които групата е спечелила през миналата година и обясни, че за единствените по рода си маски на групата, майсторите обикалят цяла година гората, за да открият подходящи дънери. Гостите на фестивала видяха двуметрови маски на дяволи от пера, златната мома и мечките от село Челопеч. За да премерят сили с другите участници в пернишкия фестивал, бяха дошли и групи от бургаския квартал Долно Езерово, които донесоха със себе си 600 чанове, а цветните им маски от пайети се отличават на фона на останалите. Музиката и танците на участниците огласиха и препълниха пернишкия площад, за да се порадват на уникалното народно творчество и за да си пожелаят да бъдат живи и здрави през 2014 г.

Сред най-малките участници в "Сурва 2014" са от групата на село Осетеново - 5-годишните Петър Ивелинов и Иван Тонев. От същата група е и най-възрастният участник – Георги Любенов - на 86 години. Общият брой на децата под 14 години, които участват във фестивала е над 1200.

В костюмите на групата от Сопот имаше риза на 136 години, носена от малък сурвакар, и було на 152 години, пише БГНЕС.

Народният обичай "Сурва" е вписан през 2012 година като "Живо човешко съкровище" в националната листа на нематериалното културно наследство. Той е водещ сред българските кандидатури за световната листа на ЮНЕСКО за нематериално наследство на човечеството. Окончателният резултат от тази престижна надпревара се очаква през настоящата година.

Снимки: pernik.bg

Продължава...

Конкурс за есе на тема "Силата на културата за по-добро бъдеще”

ЮНЕСКО и японската фондация за мир Goi Peace Foundation обявяват конкурс за есе, в който могат да се включат млади хора от целия свят.
Материалите трябва да са оригинални и непубликувани, а обемът им да бъде до 700 думи, написани на английски, френски, немски или испански език. Ако кандидатите решат да ги представят на японски език, то ограничението за обем е 1 600 знака или по-малко. Към всеки от текстовете трябва да е прикачена и страница с данни за участника.
Конкурсът е разделен на две възрастови категории – за деца до 14 години и за младежи от 15 до 25 години. Авторите на най-добрите есета ще получат по 1300 долара и покани за официалното награждаване през ноември в столицата на Япония, като организаторите поемат пълните разноски. Класиралите се на второ място ще получат по 650 долара, а тези на трето – сертификати и подаръци.
Всички заинтересовани да се включат трябва да изпратят своите кандидатури онлайн или по пощата на адреса на фондацията в Токио до 30 юни 2013 година.
Подробна информация може да откриете на официалната страница на конкурса.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register