Menu
Tablet menu

Разложка учителка смая Европа с „Храна върху платно“

  • Публикувана в НОВИНИ
Проектът „Храна върху платно“ на учителя от Разлог Елена Саянова е признат за един от най-успешните за последните две години. Образователният проект ще бъде публикуван от европейските институции. Той е част от програмата на ЕРАЗЪМ +. В него са включени общо 7 държави - България, Италия, Португалия, Франция, Турция, Хърватска, Полша , 27 учители и 70 ученици.
 
Партньорите правят проучвания на определен период от историята на изкуството и откриват художествени произведения, изобразяващи храна. Като резултат, учителите и учениците са направили многобройни презентации и доклади за конкретна художествена школа.
В рамките на 2 години са били организирани и проведени работна среща в Турция, обмен между учители в Португалия и Хърватска, обмен на ученици във Франция, поредица от кратки обучителни сесии в музеи на Лисабон и заключителна международна конференция с 65 участници в България.
 
Организирани са образователни екскурзии в национални музеи и художествени галерии, включващи релевантни дейности. Българските ученици и учители са посетили новия музей "Square 500”. Направени са много видеоклипове "Майсторския клас", които показват как да се готвят ястия от картини. Разработен е и онлайн курс „Храна върху платно”, достъпен за всички на платформата на проекта.
Продължава...

Да дадеш живот на едни мъниста…

Разкошната бреза, стройната елха, кичестата калинка, даже слънчогледа, теменужката, пролетната кукувичка, изискания лилиум и царицата на цветята – розата…. Всичко това от мъниста. Една жена, едни майсторски ръце дават живот на блещукащи камъчета и мъниста, като от мънистен наниз създава предимно цветя. Тя е Галина Трайкова от кюстендилското село Слокощица. Учила е технологията на храните, но вроденият й дар е технология, без правила, да създава красиви неща. Всяко нещо от природата може да направи от мъниста. Да. Всичко – всяко дръвче, всяко цвете, дори житния клас… показва го във видоето, към което води текста, от Добро утро с БНТ 2. Като гледате – ще решите, че можете и вие. Пък… пробвайте. Казват му бисероплетение. А по-долу са и снимки на една малка част от нещата, които Галина прави.

И докато опитвате – чуйте как да помагате на детето в най-ранна детска възраст – времето, в което се пробуждат интересите, формират се първите умения у децата.

Продължава...

Когато счупим чашите…

Когато счупим чашите…и остане само една… Когато това се случи с любимия ни сервиз – това съвсем спокойно може да драматизира всяка жена. А когато сервизът е подарък от сватбата и годежа – вече говорим за истинска драма….. Шегуваме се, разбира се. Но не се шегуваме за това, че има страхотни идеи какво да направим с чашата, останала една единствена от сервиза ни. Нея можем да превърнем в истински шедьовър. С техниките на стъклопис и не само. Колкото и далеч от всеки човек, нетворец, да звучи това, съвсем не е сложно. А деца от арт ателие в Дупница го и показват нагледно в „Добро утро с БНТ 2“. Къде да бъде стъклописа? Има възможни и невъзможни места – бедна ни е фантазията, оказва се.

Не можем да предположим колко интересно, а и нелесно, е също така да се избере подходяща рамка и паспарту за катрина, снимка… Понякога паспартуто е част от картината, понякога част от рамката… кога какво е обаче – какво и как да изберем и какво да предвидим при избора си, че да не направим грешката – да виждаме рамката, но не и това в рамката. Разказва много приложно доц. Здравка Лисийска от Югозападния университет.

Продължава...

(интервю) За изкуството, което иска жертви … с актьора Теодор Куков

  • Публикувана в ЗАЩО?
Плевенчанинът Теодор Куков от 6 години е в трупата на благоевградския театър. Той участва и в последното представление „Ножица трепач“. Има епизодични роли в  сериалите “Под прикритие”, “Стъклен дом”, “Аламинут”, “Столичани в повече”, „Етажна собственост“, „Дървото на живота“. За любовта му към театъра, за изкуството, за любимите му роли разговаряме с Теодор:
 
 -Как попаднахте в трупата на благоевградския театър?
-Завърших 2009 година  Югозападния университет „Неофит Рилски“ в класа на  Огнян Спиров. 2 години бях в Кърджалийския театър. Впоследствие се прехвърлих в Благоевград в Кукления и посредством  участие в „Гераците“ и с помощта на Николай Кимчев, лека му пръст, както и  Бойко Богданов, попаднах в такава среда и ме взеха в театъра преди 6 години. 
 
-Детската Ви мечта ли е актьорската професия?
-Да. Участвах в пиеси в родния ми град Плевен още в тийнейджърските години. Влюбих се в професията и не съм спирал да я работя. 
 
-Как се чувствате в Благоевград, липсва ли Ви Плевен?
-Както на всеки човек му липсва родният град, но се чувствам добре тук, трупата ме прие, чувствам се в свои води и съм щастлив. 
 
- Какво е за Вас изкуството?
-Изкуството винаги изисква жертви. Последните няколко представления бяха много интересни за мен. Особено „Ножица трепач“. Никога не бях участвал в такъв вид интерактивно представление. Аз се занимавам от 15 години с театър. За първи път се сблъсквам с такъв жанр, такава игра с публиката. 
В представлението съм Едуард Папазян - антиквар и ролята е малко объркваща. В това представление няма главни персонажи. Всички са на едно ниво и всеки се бори за своята невинност. А публиката и обвиняващият следовател търсят убиеца и всеки трябва да се измъкне  по някакъв начин.
 
-Нещо се случва напоследък с представлението. Запознат ли сте?
-Донякъде и не мисля, че мога и трябва да коментирам. Засега е спряно. 
 
-Някой от Вашето семейство занимава ли се с театър, с изкуство?
-Не. Брат ми е завършил изобразително изкуство в Софийския университет, но не го практикува. 
 
-Кукли или драма?
-Драма, разбира се. Кукленото изкуство не е моето изкуство. 
 
 
-Какво искате да изиграете ?
-Имам любими автори по-скоро. Бих играл Отело, който е доста любопитен. Бих участвал в Радичков, Мрожек, Ибсен, Чехов и Шекспир.
 
- Вие какъв сте в живота. Какво правите извън театъра?
-Театърът ме е погълнал до такава степен, че дори и в свободното време гледам други постановки, следя колеги, чета за театъра, професията ми е и хоби.
 
-Имат ли реализация младите актьори  в България?
-Имат, но трябва да знаят, че ще им е много по-трудно, отколкото другаде. Изкуството е на такова дередже, че изисква жертви. Парите, с които разполагаш, не са големи, и се изискват жертви.
 
-Вие каква жертва правите в името на театъра?
-Не мисля, че заплащането е адекватно на ангажираността. Това е една сериозна причина. 
 
-С какво продължавате?
-Колегите работят две пиеси. Аз съм в очакване на разпределение. След празника на театъра ще излязат заглавията.
Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register