Menu
Tablet menu

Помните ли Фатиме?

  • Публикувана в Банер

Питаме се, защото – тогава се възбуди полицията, поредната драма сякаш докосна мнозина от шофьорите и пешеходците, които… редовно оглупяваме, забравяйки да внимаваме, да дадем предимство.

Питаме, защото мина половин година, стоперите на пътя около почерненото кръстовище се отъркаха, червената боя на пешеходните пътеки изсветля, а коли пак започнаха да паркират, така че много много да не се вижда какво става в кръстовището.

Сещаме се за тази трагедия, защото тогава полицията плъзна навсякъде да прочиства пътя. Помните, нали? А може би и вие сте имали фиш…

Е, какво от това, всички бяхме прави, като осъзнавахме, че и това, като всяко чудо, ще е за три дни.

Всъщност – какво значи опасно кръстовище? Дали някой го планира като такова?? Вижте това от снимката. То е съвсем в центъра на Благоевград. При Калисто-то. Всички така го знаят. То не е планирано като опасно. Но всъщност да минеш оттам спокойно е абсолютно невъзможно. Минавали ли сте през кръговото в посока старата автогара? Минава се, да, проходимо е, но като през иглено ухо. Минавайки през кръговото кръстовище, излизайки от него по ул. Иван Михайлов в посока към Американския университет, коли паркират и в ляво, и в дясно. И в платното за движение, и в насрещното. Между паркираните коли остава една тясна пътечка, едва кола да премине. А движейки се по ул. Иван Михайлов от Американския университет, наближиш ли кръговото, ако имаш късмет да не изскочи срещу теб кола, наближиш ли кръговото трябва да пълзиш с колата. Защото пешеходец е невъможно да видиш. А и трафикът на пешеходци от там е интензивен.

Ако ви се струва като в лабиринт, или пресилено написаното – пробвайте да минете с кола или пеш от там! Поканете и някой полицай да мине, ако имате познат! Успех! И дано Господ пази шофьори и пешеходци. Защото разум няма.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в ЗАЩО?

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Всеки е Фатиме, всеки е Шофьора…

  • Публикувана в НОВИНИ

Пръсти долу! Не сочете виновника! Не знаете кой е. Шофьора ли? Кмета? Полицаите? Не. Всички. Всички сме като Фатиме и шофьора. Злата участ застигна тях. Две семейства са погубени. Едното загуби детето си, другото е убито живо. В едното ще има цял живот кървяща рана, в другото вината ще разяжда.

Всички сме Фатиме и шофьора - ходим по тротоара, пресичаме улица и караме кола, или се возим. И всички сме толкова невинни, колкото и виновни. И всички сме жертви. Жертви на собственото си безумие. А… само да плюем в пазва и да чукаме на дърво не стига. Трябва и мигача да пуснем когато завиваме, да се огледаме когато пресичаме, да не караме на пук на „оня“ и „тоя па“.

Ще регулират кръстовището, където сгазиха Фатиме, ли?? Ще направят кръгово?? Въпрос на време е пак да чуем черна вест. Като няма да е там… като обезопасят това кръстовище, пак няма да сме в безопасност. Опасни сме всички ние за себе си. И никой не е застрахован от грешка. От една проклета частица от секундата, в която става беля. Не защитаваме, но няма и да съдим.

Трябва да признаем пред себе си, че и ние някога сме сбъркали. И нека дадем предимство, нека дадем път. Няма смисъл да бързаме. Всички ще отидем един ден на едно и също място. Но нека не се „изпреварваме“ със собственото си безумие, плод на лошотията, вселила се в нас.

Продължава...

Изкуството да паркираш…

И най-стриктните, и най-големите нарушители шофьори, и тези със скъпите коли, и тези със застаряващи превозни средства… все се е случило на всеки да е в ролята на пешеходец, нали? И тогава… тогава е голямото чудене как е възможно? Как е възможно да преминеш през пешеходна пътека, например, когато точно върху нея се е разположила някоя 30-годишна Лада или лъскав джип се е установил точно така, че да не можеш да видиш улицата и в никакъв случай шофьорите да видят теб! Започва и голямото чудене как е възможно някой така да паркира? И докато се чудим сигурно забравяме, че никой не е безгрешен. Нека хвърли камък този, който нито веднъж не е направил нито едно нарушение! Гаранция всеки, седейки зад волана, се е възмущавал от себе си, поне от грешка по невнимание.

Няма безгрешни. Но сред безгрешните, има безспорно даровити. Талантливи шофьори. За които паркирането е цяло изкуство:

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Търсене

Login or Register

Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141 Warning: mysqli_close(): Couldn't fetch mysqli in /home/agenciq/public_html/libraries/joomla/database/database/mysqli.php on line 141