(интервю) Актьорът, който попива като гъба
Аладин Алиибрахим е на 25 години от Бургас. Завършил НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство“ за Куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов. От една година и половина е част от трупата на благоевградския театър. От няколко месеца поставя стендъп комедия, която се радва на голям успех. Освен това е и хореограф. Преподава и хип-хоп. Разговаряме с него за професията, за стендъп шоуто, за вярата, за ролите и как успява да се справи с всичко, с което се е захванал.
-Как избрахте Драматичен театър „Н. Вапцаров“- Благоевград или той Ви избра?
-Да, по-скоро той ме избра. Подадох си CV. След това имаше кастинг, получих обаждане, явих се и така вече година и половина съм в Благоевград.
-Как се чувствате в Благоевград, Вие сте от Бургас?
-Липсва ми морето, но лятото си наваксвам. Харесвам Благоевград. Носи една свежа енергия. В трупата се чувствам много добре, отношенията са прекрасни. Мисля, че съм си на мястото.
– Да поговорим за стендъп шоуто, което правите „От личен опит“. Как Ви хрумна?
-То е страст, която къкри вътре в мен. Много дълго бягах от тази страст, защото си мислех, че това изисква огромен кураж и отговорност. Час и половина да занимаваш хората, да си интересен и в същото време да чуят нещо готино. Направих го миналото лято с колега от сливенския куклен театър Георги Янев.
-Какво искате да кажете с него?
-Колко е силно егото ни понякога в любовта и връзките, как в тези отношения няма място за его и то много пречи.
Поставям го в благоевградския театър, както и в един бар. Има интерес към шоуто. Гостувах в София, няколко пъти в Бургас, планувам Варна, Стара Загора.
-Винаги ли сте искал да станете актьор?
-Не. Но по някакъв начин дали Вселената или съдбата се намесва. Започнах в клас по актьорско майсторство в Бургас и оттам колелото се завъртя.
– Актор се раждаш или се учиш да бъдеш?
-Някои се раждат, други се учат. Аз се уча.
-Кои са учителите Ви, на кого се възхищавате в професията?
-Освен учителите ми от академията, както и моят клас в академията. Сега учители са ми трупата, защото всеки от тях е със своя собствена природа и свой ярко изразен талант. Чувствам се като гъба, която постоянно попива оттук, оттук…
-Имат ли реализация младите актьори в България?
-Определено. Тук по един или друг начин доста трудно се успява, но ако си упорит и знаеш какво искаш, вратите ти се отварят и се открива твоят път и нещата се случват.
-Какъв сте в живота, какво правите извън театъра?
-Занимавам се с танци. Наскоро беше моята премиера на представление в Общински куклен театър като хореограф „Бременските музиканти“ . Преподавам хип-хоп танци в школа в Младежки дом, както и със стенд ъп комедия.
-Как съчетавате толкова много неща?
-Времето е мое и ако успея да го организирам прилично, така че навсякъде да бъда пълноценен, нещата могат да се случат. Амбициозен съм май.
-Без какво не можете?
-Не мога без сцена и без място, където да правя това, което обичам – театър или танци.
-В какво вярвате?
-В добрината на хората, в усмивките, в щастието, тривиалните неща.
-С какво продължавате?
-Репетиции на „Под манастирската лоза“ с Калин Ангелов, готвя танцов концерт в зала „Яворов“ с другите треньори, с които работим и ново шоу, по което започвам да работя през лятото.
Пожелаваме успех на Аладин Алиибрахим.
