Последният ветеран в Благоевград разказва: Срещнах след 20 години спасения германец
Развълнуван и със сълзи на очи поднесе цветя на паметника на незнайния воин в центъра на Благоевград. В Деня на победата. Последният ветеран в Благоевград. Това е 91-годишният Димитър Портарски. Известен ключар в областния център. А малко знаят, че на крехките 17 години е доброволец във Втората световна война. Воювал с братя Дерменджиеви и Жельо Демиревски. Пред очите му загинали братя Дерменджиеви. „На днешния ден трябва да се радваме за победата. Войната е нещо лошо, изпитах ужаса й, оставя сираци, погубва млади човешки животи“, споделя бай Митко.
Никога няма да забрави случката с германеца, когото спасили на фронта и след 20 години го потърсил отново, за да му благодари. „Бяхме с един мой другар от Дупница на палатка в Ново село. Изведнъж от храстите излиза един германец, млад също като нас, с вдигнати ръце и започва да плаче. Успокоихме го, той знаеше малко руски. Дадохме му една консерва и хляб, и го пуснахме да си ходи, без да казваме на началството. След войната започнах работа в Балабановата фабрика в село Бараково. Викат ме на входа на фабриката, гледам и не мога да повярвам на очите си. Същият германец пристигнал в България заедно със семейството си. Открил ме чрез военния архив. Станал доктор и отворил клиника в Мюнхен“, разказва развълнувано ветеранът. Благодарил му отново за всичко, което направил за него през войната. На другия ден заедно се разходили до Рилския манастир.
Димитър Портарски е родом от дупнишкото село Джерман. Служил във военната музика, свири на саксофон, пиано и акордеон.
Завършил Механотехникума задочно. 20 години работи в Балабановата фабрика. След това започва работа в ЗИУ в Благоевград като механик. От 1967 година е в Благоевград.
След пенсионирането си става известният благоевградски ключар. Има син и дъщеря. Трима внуци и трима правнуци. Внуците му работят в Лондон. Идват си от време на време.
Доволен е днес от живота и не се предава. „Младите са си млади, те си искат своето, имат си свои планове и бъдеще. Не са минали по нашите пътеки“, категоричен е бай Митко и им пожелава да са трудолюбиви и честни, и повече любов.