Кой е по-силен от инжекциите и лекарствата?
Театърът може да лекува, цялото изкуство може да лекува. До този извод е стигнал македонският актьор, ЮЗУ възпитаникът Никола Костадинов. Никола е от Струмица. Той завършва специалност „Актьорско майсторство“,след това продължава обучението си в магистърските програми по ,,Хореографска режисура“ и ,,Практическа философия“.
Развива се успешно като актьор и режисьор. Представя пред публиката в Благоевград авторския си моноспектакъл „Пътникът“, който има две части и се радва на голям интерес. Тази събота ще го играе и в Пловдив.
Никола е и медицински клоун. Забавлява децата в болниците, прави им смехотерапия. Но не сам. С още две момичета, които са завършили НАТФИЗ -Ива и Янита с „Метаморфози“. Децата се радват, правят им подаръци, смеят се с тях, забавляват се. Има и такива, които се страхуват, но се опитват да ги предразположат. Измислили си смешни готини имена – докторски, и хлапетата веднага започват да ги наричат по име.
„От 6-7 месеца се занимавам с това, защото децата не мислят за болестта или поне за 5 -10 минути, докато сме там. Най-хубавото е, когато децата са тъжни, ние ги развеселяваме и не мислят за нищо освен да се забавляваме“, споделя Никола.
Работи и в Център за психично здраве в София. Там води арттерапия, театралната част и прави упражнения, защото се е занимавал и с медиативни неща. Това е другото, което го вълнува. За него това са едни забравени хора, никой не се грижи за тях и те искат поне да знаят, че има някой, който не ги е забравил.
Като една грижа към другите определя работата си в центъра, защото смята, че в този свят има голямо напрежение и трябва човек да намира начина да го отпуска.
„Човек, когато е тъжен, най-много твори. Когато има такова творение изливаш душата си и помагаш на хората. Целият живот е една взаимна игра и взаимоотношение“, твърди младият актьор.
Очаквайте цялото интервю с Никола Костадинов.
