Актьор, режисьор, хореограф, но преди всичко Човек (интервю)
Никола Костадинов е от Струмица – Спокойният град, както го определя той. Животът му го отвежда в Благоевград, където завършва специалност „Актьорско майсторство“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в класа на реж. д-р Николай Ламбрев-Михайловски и ас. Веселин Мезеклиев. След това продължава обучението си в магистърските програми по ,,Хореографска режисура“ и ,,Практическа философия“.
Никола се развива успешно като актьор и режисьор. Той успешно представи пред публиката в Благоевград авторския си моноспектакъл „Пътникът“, който има две части и се радва на голям интерес. Разговаряме с Никола за професията, моноспектакъла, за вярата му, за това, какво го зарежда,
– Как се озовахте в Благоевград?
-Преди да дойда в Благоевград бях в театрална школа. Там един приятел и колега беше записал Югозападния университет „Актьорско майсторство“ и след консултации с него дойдох тук. И вече шеста година съм тук.
–Харесва ли Ви Благоевград, как се чувствате тук?
-Благоевград е спокоен. Бих се радвал да има по-голямо развитие за младите тук и да оценяваме това, което има градът.
–Да поговорим за моноспектакъла „Пътникът“, как Ви хрумна?
-Това е нещо, което имам вътре в мен и искам да го изразя, задавах си много въпроси.
–Какво искате да кажете с него?
-Ние хората трябва да оценяваме това, което имаме. Имаме много, но не го оценяваме. Думите благодаря, извинявай, обичам те, те са много важни. Става въпрос за един духовен мир, който смятам, че трябва всеки да се стреми към това. Става въпрос и за човещината, за любовта, защото, ако има любов, тогава ще започне една нова ера. Всеки трябва да се замисли, да си задава въпроси, а отговорите ще си дойдат.
–Много материален стана светът ни, а се изгуби духовното.
– Единственото, което можем да направим е да се възползваме от този материален свят и да го споделяме. Трябва морал и да се обръщаме към себе си.
-Винаги ли сте искал да станете актьор?
-Преди всичко искам да съм човек.
–Актьор се раждаш или се учиш да бъдеш?
-Трябва 1% талант и 99% работа, както казват в Русия.
-Какво ви зарежда?
-Зарежда ме природата, емоциите в хората, публиката, когато съм на сцена, искрените хора.
–Имат ли реализация младите хора в България?
– Младите хора трябва да бъдат подкрепяни. В София е друго, ако не успееш на едно място, отиваш на друго. Има развитие. А тук като че ли стоим само на идея. А когато става въпрос до реализация, нещата стават трудни. Смятам, че трябва да има взаимна връзка между възрастните и младите хора.
-Актьор, хореограф, режисьор, танцьор, как съчетавате толкова много неща?
-Винаги чувам има време за всичко и наистина е така. Въпреки че животът е кратък, има време за всичко, а животът, той е доста интересен.
-В какво вярвате?
-Тази дума вярвам може да бъде подвеждаща. По-добре да разбираме и осъзнаваме нещата, оттам идва вярата. Вярвам в любовта между нас хората и чистотата, която трябва да има.
-Оттук нататък с какво продължавате?
-Не си правя планове, защото си казвам после: „е, това не успях да направя“. Това, което ми донася моментът, ако е тъжен, тъжен съм, ако е щастлив – щастлив съм.
