Как нещата от живота се превръщат в басни? (интервю)

Да пишеш басни в днешно време не е лесно. Много малко хора се захващат с тях. Към този жанр посяга Валери Георгиев, който преди ден  представи своята книга „17 бесни басни и други съкрушителни четива”.

А кой е Валери Георгиев? Той е от Благоевград. Завършил Политехническа гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, след това Софийски университет, учител по български език в Девето ОУ, говорител на полицията, а в момента работи в администрацията. Разговаряме с него за новата му книга:

-Как и кога прописахте?

-Доста отдавна, в края на студентските години. В различни вестници съм писал през 90-те години.

-Защо точно басни?

-Басните са един жанр, който се подценява в нашата съвременна литература. Причините си ги обяснявам с това, че  като структура може би звучи малко старомодно на съвременния читател. Второ тя завършва с поука. В съвременния свят не обичаме да бъдем поучавани, всеки се мисли за нещо изключително. По-специфичният начин на писане също е важен. Баснята не е изцяло класическа поезия или разказ, има лека сюжетна нишка, но тя предразполага едни малко по-особен изказ със специфични изразни средства. Добрият баснописец трябва да използва богатството на езика. Не е лек жанр, но аз реших да експериментирам върху един по-съвременен прочит на този жанр, като се стремя да избегна строгата дидактика, пренебрегвам директната поука в много от басните, търся образно многообразие. В много от басните се самоиронизирам, прибягвам към автошаржа, към осмиването, защото смятам, че не бива да се взимаме много насериозно в нашето задъхано ежедневие.

-Можем ли да си извлечем поука от басните Ви?

-Не всички от моите басни завършват с поука,  аз се опитвам да променя, да бъде нещо ново и нестандартно.

-Трудно ли се разсмиват хората в днешно време, какво ни разсмива?

-Хуморът е доста сложно понятие. В последните години видяхме какво предизвикаха и карикатурите на френските карикатуристи и колко е чувствителен светът. Не бива да се подценява хуморът като начин на въздействие. Това не е обикновен смях и кикотене. По-скоро трябва да се замислим над нещата. Трудно се расмива човек, комичното дори като брой произведения е по-малката част от създаваната в света литература, ако помислим грубо математически. От 100 произведения  може би 1/3.

-Вас какви теми Ви провокират, за да напишете една басня?

-Нещата от живота. Понякога дребен проблем, понякога по-значим, който вълнува цялото общество, какъвто е опазването на природата. Чистотата на взаимоотношенията и понякога по-частни проблеми, примерно консуматорското ни отношение.

-За кого е предназначена книгата?

-Търсил съм по-широк кръг читатели, но все пак, за да се вникне по-дълбоко в съдържанието, е необходимо да има известен житейски опит.

-Лесно ли е да станеш писател в днешно време?

-Аз ясно съм го написал в една от басните, че не се смятам за писател. Писането е дейност както всяка друга човешка. Изисква усилие, желание, талант, отношение и уважение  към това, което са написали или направили хората преди теб. За да умееш добре да пишеш, трябва първо да наблюдаваш добре, да разбираш това, което четеш, да го осмислиш,  да натрупаш известен опит. Това отличава стойностното писане. Да можеш да споделяш серизно и с художествено въздействие това, което си написал, трябва да имаш повече срещи в живота, по-голям житейски опит, повече познания.

-Името на корицата е изписано по много интересен начин. Как стана това?

-Това е част от идеята, защото всичко в книгата е под общия знаменател хумор. Използвайки този начин на изписване на името търсих и известно самоиронизиране. Това е един вид псевдоним, който мой приятел състудент преди години създаде и го ползвам, когато пиша по-весели неща.

-Това е първата Ви книга.

-Имам една  книжка за оцветяване, а другата беше писана по един проект. Те са по-скоро с педагогическа насоченост, да предизвикат практически умения  у децата и да развият мисловната дейност. Тази книга е първият изцяло литературен завършен продукт.

-Да очакваме ли нещо ново?

-Да. Имам и други неща в сферата на белетристиката – разкази, есета, пътеписи и вероятно, когато се насъбере съответното количество, ще ги събера в томче.

Желаем успех на Валери Георгиев и очакваме новите му книги!

 

 

 

 

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *