Да ти каже Ванга, че много ще завиждат, но таланта и гласа не могат да й вземат (интервю)

70-годишен юбилей и 40 години творческа дейност отпразнува с вълнуващ концерт в зала „Яворов“ славеят на македонската песен Павлина Теова.

Под бурните аплодисменти на публиката, уважена от приятели, колеги,  цели автобуси с почитатели  от Слатино, община Бобошево, от Разлог, Черниче и Крупник, откъдето са корените й, дошли на концерта.

Тя винаги казва, че в Крупник  е родена, в Черниче е израсла, затова ги обича и двете села.  А дъщерите  и внук й разплакали  публиката с любовта и отношението си към нея.

Кой Ви каза, че може да пеете?

-Преди много години имах възможността да пея благотворително на леля Ванга. Тя ми каза, че много хора ми пречат и ми завиждат, но таланта и гласа не могат да ти вземат. Ке пееш още много  години и ке веселиш дунята. И наистина нещата се сбъдват.  Благодаря на Бога, че имам таланта да пея.

Как успяхте да се съхраните през тези години?

-Може би и семейството, в което съм израснала са ме научили на труд и уважение. Като отидех на село в Крупник при моята баба, тя ми казваше: Ако искаш да илядиш у тоя живот, прави добрини, Бог намира начин как да ти се отблагодари. Винаги съм искала да бъда в помощ на другите и това ми дава сили. Още като малка исках да уча за медицинска сестра. Татко ми ми каза, че пея добре, че лекувам болката на хората, но иска да завърша Института по съобщенията, за да се запази традицията в нашата фамилия. Моят дядо Илия Теов е първият пощальон в Крупник. Татко ми е работил в Симитли 33 години като пощальон. Аз завърших Института по съобщенията, но поставих условие, че искам да завърша радио и телевизия. То отвътре като че ли ми е показало, че ще ми потрябва тази озвучителна техника, за да стига песента ми наблизо и далеч.

Наследствен ли е талантът Ви?

– Корените на мама са от Берово, съседна Македония и тя е пренесла песните от Вардарска Македония, а Мечкул е в полите на Пирина. Аз казвам, че Малешево и Пирина ги дели река Струма, която носи песните на Павлина Теова надолу до Бяло море. Като дете сме пели при низането на тютюна, нижем тютюн и песен след песен, надпяваме се с комшиите. Пели сме ги всяко лято и тези песни са улегнали в моята душа и сърце.

Имате ли най-любима песен?

-Всички са ми любими, но като музикални визитки за тези 40 години творческа дейност останаха „Ах, къде е мойто либе“ и „Земи огин запали ме“. Където и да отида да пея, те са задължителни в моя репертоар. Публиката си ги иска и приятелите на македонската песен си ги търсят.

о-лесно ли се пееше преди?

-Песента е като птица, може да се пее навсякъде. На младите години пеехме с оркестри на живо и сега също, не на изключен микрофон и да си отвааряш устата. Но за да направиш един синбек трябват много пари. На практика една песен излиза над 500 лева.

Преди или сега хората се развеселяват по-лесно?

-За всеки влак си има пътници. И преди си имаше хора, които харесваха нашите песни, а и сега. Начинът, по който поднасяш своя репертоар е важен. Песента трябва да излезе от сърцето, за да стигне до хората и да разгориш и неговата душа. Може би най-голямата награда са бурните аплодисменти и усмивките на хората. Защото освен, че е празник за певеца, празник е за тези, които са срещу него.

Кое считате за най-големия успех?

-За тия 70 години съм изминала хиляди разстояния на колела. Срещнала съм се с много приятели и почитатели на македонската песен. Изпяла съм стотици песни, като всяка среща сама за себе си има своята стойност, индивидуално и е интересна и за мен, и за тези, които са с мен.

Представихте биографична книга преди дни „Песента живее, когато се пее“. Какво е посланието й?

-Неслучайно избрах това заглавие. Като член на краеведското дружество  се интересувам  от фолклора в нашия регион. Търсила съм музикалната подкрепа на Илия Манолов.  Той ми е казвал, че съм явление в македонския фолклор и не може да  пея всякакви песни и че трябва да пея песни, които не са популярни. Това винаги ме е амбицирало, защото македонският фолклор е един дълбок кладенец, в който има още много неизпети песни. Аз точно това издирвам-старите неизпети песни. Давам им живот  да се пеят от бъдещите поколения и да останат и след нас.

Вашите деца пеят ли?

-Дъщерите, докато бяха малки, пееха в школа по изкуствата и свиреха на тамбури докъм 8-9 клас. След това се прехвърлиха в ансамбъл „Вихрен“. Кандидатстваха в Широка лъка. Представиха се добре, но там една госпожа, като ги видя, те освен, че са близначки, са родени и декември месец. Тя им каза, че са много дребни. Аз споделих, че те не кандидатстват спорт, а музика. Ръстът няма значение. Това обаче им подейства негативно. Казаха „мамо те не ни харесват, защото сме малки и дребни“. Казах им, че талантът няма да им го вземе никой. А внукът? У нас винаги се е пяло, приспивала съм го с тези песни и той взе да се увлича по македонската музика. Иска тарамбука. Взехме. Ходи на уроци по народни танци. Сега скоро си говорим и той казва, че може в момента да се занимава със спорт, но се чувства богат духовно, че познава фолклора на нашия регион.

Пожелаваме й здраве и още дълги  години да ни радва с песни!

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *