Как един фестивал стана уникален и раздава малки Оскари? (интервю)
Приключи VII издание на Театралния фестивал „Талантино“. За фестивала, качеството, различното през годините разговаряме с мотора на фестивала, директор на ДТ „Енчо Халачев“ Бранимир Митов:
-Какво беше различното тази година?
-Различното е, че имаше адски много представления, 32 на брой. Това е най-големият брой до момента. Миналата година бяха 24. Мислех, си, че от това няма накъде повече, но….
Стигнахме до извода, че го докарахме до бройка, сега вече оттук нататък трябва да го докараме и на качество. В никакъв случай догодина няма да бъдат толкова много представленията. Над 350 деца взеха участие.
-Качеството ли се занижи?
-Да. Количеството е за сметка на качеството. За това фестивалът е толкова добър, защото всяка година експериментираме и нови неща се вкарват. Имахме чудесна нова награда – безплатна сцена в „Сълза и смях“ за едно от представленията.
Една научна конференция се проведе, участваха доста хора, които се занимават с научна дейност. Театрални школи, фестивали, практики. Търсене на нови публики. Професионализацията на тези деца от школите неминуемо води до кандидатстване в театрални училища. Преподаватели от цяла България, докторанти.
-Раздадохте много награди.
-Тази година категориите бяха по-различни. Разделихме децата на Школи за актьорско майсторство до 4-ти клас, до 8-ми и до 12-ти клас. Имаме училищен театър, това са школи, които са в училище и техните преподаватели не са професионалисти –режисьори. Те са в отделен раздел и нов раздел за мюзикъл. Имаше два мюзикъла. Надявам се да се увеличават във времето, защото е нещо уникално. Раздадоха се малките Оскари на големите млади актьори.
-Имате поглед върху школите. Какво е нивото и какво възпитавате у децата с тях?
-Има колеги, които държат ниво. Дали представлението ни харесва или не, е отделен въпрос. Радостното е, че вътре в представлението има театър. Голяма част от децата могат да слушат, могат да говорят и общуват на театрален език. Има школи, които би трябвало да работят повече в тази посока и това е моментът на отсявката за следващата година за тези, които ще присъстват на фестивала. Ние сме сложили на афиша преглед на театралните школи и би трябвало всяка една школа да има този преглед с най-доброто, което е направила през годините.
-Доволен ли сте?
-Успяхме да направим нещо след 7 години работа, на мен ми звучи уникално. Първо община Благоевград е зад нас. Основният бюджет е от там. Беше в Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, още една общинска структура и каквото ни беше нужно – зали и всичко бяха зад нас. Доста сериозна подкрепа от бизнеса и това всичко обединено прави един добър фестивал. ЮЗУ също се включи. Моторът съм аз, но много хора застанаха зад нас и аз съм много щастлив, че всички работехме за него и след като това го постигнахме, е уникално.
-Радвахте ли се на пълни зали, публиката как прие представленията?
-Фестивалът си има своя публика. Много хора от Благоевград, от частни занимални. Самите деца актьори гледаха колегите си. Има си една сериозна публика и се надявам тя да се увеличава.
-Да припомним как се роди идеята за Талантино?
-Педи 7 години отидохме при зам.-кмета Христина Шопова, казахме, че в Благоевград няма такъв фестивал и тя каза: Правите го. На първото „Талантино“ имаше по две представления на ден. Тогава първият председател на журито беше покойният Енчо Халачев и оттам нещата тръгнаха все по-добре и по-добре.
Желаем успех и все повече публика на Бранимир Митов и Талантино!
