Какво се иска, за да изкачиш Алпите с дискова херния, куцаща и на инжекции?

Страст и мерак са нужни за планинарството, казва историчката – планинар от Природо-математическата гимназия в Благоевград Елена Смилкова. За нея страстта няма обяснение, тя е като влюбването.

Планират от една година  приключението до Доломитите и Тиролските Алпи, но не знаели, че непрекъснато ще разширяват обхвата и продължителността му. Отначало било замислено за 5-6 дни, после станали 10, планът бил за 14 и да завърши на най-високия връх в австрийските Алпи. Но накрая всичко се свело до 4 дни, заради здравословен проблем. Преди заминаването Елена е с дискова херния, но нейното желание било да не се отказва на никаква цена. С дискова херния, куцаща и на инжекции, но с голям мерак, потегля заедно със съпруга си. Доста време им отнема и подготовката за едно такова приключение, проучване на маршрута, резервации, преходите колко време ще продължат.

Това приключение и показало, че наистина колкото и желание да има човек, има неща, които са по-силни от него. „Голяма болка ми беше, когато цялата тази красота беше пред мен, а болката не ми позволяваше да й се радвам. Това ме научи, че понякога просто трябва да се отказвам. А е много трудно да се откажеш от нещо, планирано една година, което си мислил дни и часове наред и си си го представял. Явно на мен ми е трудно да се отказвам и реших на всяка цена да го направя. Надявам се нищо да не ми е отнело и да не ми е влошило здравословното състояние“, разказва госпожа Смилкова.

А на такова място да си е магия. Море от планини, огромно, много красиво, не ти се тръгва. Нашите ти се виждат мънички. Много са  й интересни македонците, които на всеки връх, на който се появят, са със знамето и е комично.  А гледката от Монте Патерно никога няма да забрави. „Като погледнеш от такава височина и Чимите са ти пред очите…  И като ти се разкрият, много е красиво. Може да бяхме за малко, но си струваше. Ще си изтърпя болките, щях ли да видя това? Видях, разходих се и се влюбих в едно великолепно място – Доломитите. Разбрах що е „tornante” –няколко 10-ки на брой. Нещо като торнадо на пътя, особено като се качваш от 900м на 2200м и надолу, и така няколко пъти.Главата ти става на балон, само коремът да е празен“, обяснява още Елена.

А за тези, които не знаят, Доломитските Алпи са планински масив в Източните Алпи, влизащ в системата на Южните алпийски вериги. А Трите Чими или Трите Зъбеца са емблемата на Доломитите.

Очаквайте цялото интервю с Елена Смилкова в събота.

Вижте снимките (личен архив), впечатляващи са:

 

 

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *