За планините и катеренето като страст и влюбване (интервю)
Елена Смилкова е историк в Природо-математическата гимназия в Благоевград и страстен планинар. Наскоро заедно със съпруга си бяха на приключение до Доломитите и Тиролските Алпи. Разговаряме с Елена за това какво е нужно за планинарството, запалила ли е учениците и близките си, за какви нови пътешествия мечтае…
-Как се породи желанието за приключението до Доломитите и Тиролските Алпи?
-Планираме от една година приключението до Доломитите и Тиролските Алпи, но не знаехме, че непрекъснато ще разширяваме обхвата и продължителността му. Отначало беше замислено за 5-6 дни, после станаха 10, планът беше за 14 и да завърши на най-високия връх в австрийските Алпи. Но накрая всичко се сведе до 4 дни, заради здравословен проблем.
Едно такова начинание отнема много време. Няма да ви кажа колко пъти съм проверявала прогнозите за времето. А физическа подготовка, ако имаш възможност.
-Нашите или чуждите планини?
-Много сме си привързани към Пирин и Рила, но като идеш в Алпите, там мащабите са много по-големи. Обичаме си ги, нашите, но са много мънички. В следващия момент обаче преставаш да ги сравняваш.
-Палите ли учениците по планинарството?
– Неизбежно е. Те вече до такава степен ме свързват с планините. Понякога ги водим. Последният път, когато ги водихме до Муратов връх, куцах доста сериозно, но им бях обещала да отидем.
Тази възраст около 9 -ти клас са по –емоционални, сърдечни, много приятно беше преживяването с тях. Докато по-големите вече се променят и тази сърдечност може би отива в друга посока. Но сигурно ги паля.
-Вероятно това става и със съпруга, децата?
-Със съпруга ми това ни е съвместна страст, не се знае кой е по-луд от двамата. Взаимно си подклаждаме тръпката. Но с децата не. Нито едното от двете не обича да ходи по планината. Опитахме. Голямата отдавна живее в чужбина. Малкото не, казва: мразя планината, мразя природата. Странно се оказва, че чужди деца са искали да ходят в планината с нас, но човек не може насила да накара никого.
-Водите ли си статистика къде сте били?
-Не, но имаме много снимки и може би това е статистиката. Всяка една папка, всяко едно ходене, се отбелязва в снимки. И като отвориш и погледнеш всяка година къде сме били. На съпруга ми хобито е да снима и прави прекрасни снимки.
-За какви нови пътешествия мечтаете. Мечтаете ли си за Еверест например?
-Не, в никакъв случай. Ако сме тръгнали в по-ранна възраст, може би е могло. Нямаме амбициите дори към Мон Блан, Елбрус. Харесва ми върхът да е леко техничен, да има лек откат на катерене.
-Правите ли си планове?
-В момента трудно, тъй като плановете ми са свързани с хирурзи, които искат да ми правят операция. Има много места, където искам да отидем, но няма да ни стигне нито времето, нито живота, нито парите. Единственото, което искам, е да се възстановя, за да си ходя пак в планината.
-Какво ще кажете на тези, които казват, че това е лудост, не си заслужава усилието?
-Опитвала съм да го обясня, но това трябва да се преживее. Много е лесно да се слагат етикети. Страстта няма обяснение, то е като влюбването.
-Имате ли любимо място, на което се връщате с удоволствие?
-Билото на Пирин от Вихрен до Байови дупки, целият този регион ми е любимо място.
Пожелаваме бързо възстановяване на Елена Смилкова и страхотни преживявания и емоции.
