С нов блог за традициите бивша учителка ни връща спомените от миналото

Елка Миленкова направи блог. А коя е Елка Миленкова? Бивша учителка и директор на училища в Благоевград, сега е пенсионерка и използва времето си за създаване на красиви плъстени шалове, туники, елеци. Друго нейно хоби са цветята, които отглежда в любимата си градина, вдъхновението си от красотата на природата претворява в цветните градини по нейните шалове.

И ето че реши  и да пише.  „Защото мога и имам какво да кажа“, казва Елка. Била поразена да осъзнае, че връстниците на нейните деца, та дори и израсли в големия град нейни връстници, не знаят нищо  за българския бит, фолклор, вярвания, обичаи, от отминалите векове, за лековити растения,  баянки, врачуване, разпространени в селата главно. И защото мисли, че това е част от едно народно богатство, една история, която не трябва да се забравя. Защото е уникална, неповторима. И защото благодарение на това природно богатство народът ни е оцелял и се е съхранил физически и духовно.

Ще разкаже и за невероятните празници, служенето на различни светии в отделните  семейства обичайте около сватбите, около Коледа, Великден, селските събори в двора на  старата църква „Св. Димитър“ или местните оброчища.

Започва блога си с публикация за муската, защото е актуално, предвид сезона и обичайния заподозрян за зимните неволи грип. „Телевизията ни плаши със страшилището, което се задава, АН, Н1, АН1, и други букви от азбуката. Грип имаше и в детството ми. Пиехме чайове, ако имахме хрема, сядахме вечерта на гореща тухка, затоплена на печката за дърва, или ни пращаха в леглата, прегърнали горещата тухла. В моето семейство се предпазвахме с муски. Още щом се зазимеше, мама ни окачваше на вратлетата муски, които дълго не сваляхме.

И аз ги правя, и сега съм направила за цялото семейство. И съм убедена, че те ще държат грипа далеч от нас, както всяка зима. В малко памуче се слага парченце камфор на кристали, скилидка чесън, две три зърна карамфил и още толкова черен пипер. Увивам в марля, зашивам и готово. Е, никой не иска да я носи увесена на врата, но всеки намира място – в сутиена, в горното джобче …

Ако искате да прочетете още, влезте в блога на Елка Миленкова.

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *