Защо въздухът на Благоевград е мръсен, говорят еколозите от ЮЗУ

Проблемът с чистотата на въздуха в Благоевград не е от днес или вчера. Той е многопластов и комплексен.

Като една от основните причини е географското положение на града, уточниха еколозите от Катедра „География, екология и опазване на околната среда“ към ЮЗУ – доц. д-р Константин Тюфекчиев и ас. д-р Мирослав Иванов. Най-често за замърсяване на въздуха се говори през зимата. През зимата, заради формата на релефа и атмосферната циркулация се получават температурни инверсии. А температурна инверсия е, когато топлият въздух задържа по-тежкия студен въздух ниско над града. Тези инверсии подпомагат задържането за дълъг период от време на една въздушна маса вътре в котловината на Благоевград. Затова в нея се концентрират и задържат тези замърсявания.

Но замърсяването не е еднакво във всички точки на Благоевград. Измерванията, които учените са направили показват, че най-високите стойности  на замърсяване са в кварталите с нисък социален статус на обществото. Там където се отопляват като палят гуми, дрехи и каквото им попадне. В тези квартали учените са отчели стряскащи стойности от 800 при допустими 50 микрограма на кубичен метър. Изследванията се провеждат под ръководството на гл. ас. д-р Веселина Дългъчева.

Производител на електрическа енергия, към който в момента се наблюдава повишен публичен интерес също е заподозрян, като един от вероятните замърсители на благоевградския въздух. Комините на такива съоръжения трябва да са високи, за да преодолеят въздушната инверсия. Неговият не е толкова висок и замърсеният въздух остава в котловината на Благоевград. Измерванията на учените около него показват, че въздухът там е около два пъти по-мръсен от допустимите граници. Но това е моментно състояние на въздуха.

На пътните възли, като кръгови кръстовища например, уредите показват, че въздухът е повече от два пъти по-мръсен от допустимото. Допустимото замърсяване е 50 микрограма на кубичен метър, а понякога на кръговите кръстовища стойностите достигат 300-400 микрограма на кубичен метър. Това се дължи на фините прахови частици. Тези частици освен от изгорелите газове, се получават и от пясъка, които се изсипва зимата по заснежените улиците, за да са проходими. След разтопяването на снега този пясък започва да се трие в асфалта – става все по-фин, докато не се превърне във фини прахови частици. А те при всяко преминаване на автомобил се вдигат във въздуха и го замърсяват. Д-р Иванов сподели, че решението на този проблем е по-честото миене на улиците.

Очаквайте още от интервюто с еколозите само на Агенция БГ.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *