Един благоевградчанин на мястото си в Софийската галерия (интервю)
Благоевградчанин е част от екипа на Софийска градска художествена галерия. Любен Домозетски признава, че попадането му в Софийската галерия е голям шанс за развитието му, защото тя е едно изключително място с посоките и дейностите, които развива.
За него това е шанс, но и приключение. Започнал работа преди около 5 години скоро след дипломирането си, специалност „Изкуствознание“, магистър в Художествената академия.
Роден на Гергьовден преди 32 години, има специален пиетет към християнските светини. Понякога добавя и Георги към името си, но в документите е само Любен.
През тези 5 години в Софийската галерия е реализирал много интересни проекти с подкрепата на галерията и колегите. Отчита важната роля и на директора на галерията Аделина Филева, която има много интересни идеи и посоки, както и обединяващ, организаторски дух, сплотяващ колектива, което е много важно за подобен тип институции.
А как попада там?
Казва, че понякога нещата са много ясни, но понякога има много лъкатушения и завои в житейския път на един човек. Първоначално той се ориентирал в различна сфера, кандидатствал в УАСГ. Предполагал, че ще се занимава с архитектура или инженерни науки. Изкарал две години там, но се оказало, че не е нещо, с което иска да се занимава. Тогава си дал сметка, че човек трябва да прави неща, които го карат да се чувства добре и и да не се съобразява с общественото мнение.
Отказва се от следването си и кандидатства в Художествената академия. Оттогава пътят му навлиза в една много приятна посока за него, защото прекарването му там било изключително интересно и вълнуващо, запознава се с много и различни хора. Имал възможност и за специализация в чужбина, което допълва представата му за изкуството.
Благоевград има много специално място за него. Посещавал музея почти всеки ден. Тогава не предполагал, че ще се занимава с изкуствознание. Всички мислели, че ще се занимава с биология или зоология по –конкретно.
Той е уредник ( куратор) в галерията. Организира различни изложбени проекти. Занимава се с малко по-старо изкуство – изкуството в България след Освобождението и първата половина на 20-ти век. Говорим за автори, които вече не са между живите и изкуство в най-класическия смисъл на думата. Реализирал няколко проекта от 20-те и 30-те години на миналия век.
Един от последните му проекти е посветен на бележития български скулптор Иван Лазаров, по повод 130-години от рождението му миналата година.
Не иска да напуска България. Живял е в чужбина. Може би тогава му е липсвала най-силно природата в България, радва се че се е върнал и се реализира тук. Не мисли за напускането й. Смята, че тук има различни и много добри възможности за развитие и в областта на изкуството въобще. Това, което най-силно го държи тук, е българската природа, която все ще е относително запазена и се надява да остане по-дълго такава.
Предстоят му още проекти както в галерията, така и на други места.
На 6 февруари в галерия „Little Bird Place” откри първата си самостоятелна изложба.
За нея очаквайте продължението в интервюто с Любен Домозетски.
А ето и някои от творбите му, за да възбудим интереса Ви: