На какво ни учи Учителят на годината?(интервю)

Нашата роля днес е да си партнираме с учениците, твърди един от  Учителите на годината в Благоевград Милена Тодорова. Тя е начален учител в Седмо СУ „Кузман Шапкарев“. За нея да бъдеш Учител на годината е много хубаво, изглежда  банална фраза, но в крайна сметка се уважава трудът ти. Това е една традиция  в чест на 24 май. Всяко училище номинира един,  постигнал успехи или по някакъв начин отличил се, на заседание на педагогическия съвет.

А професията й носи почти всичко в момента.  Живее с училището и поради факта, че семейството й е далече, и е посветена изцяло на работата си.

Иска учениците й да бъдат подготвени за живота, да бъдат самостоятелни граждани, когато няма да има до тях родител, който да ги напътства и  да се справят сами.

Да имат ценности, да могат да си нареждат собствените приоритети, кое е важно и да бъдат не само хора, но и граждани. „Оказва се, че в нашето общество гражданското съзнание е важно. Уж всеки знае кое е правилно или не, но после като отидем в обществото, се оказва, че ни е трудно да общуваме“, смята педагогът.

Иска още учениците й да бъдат упорити, честни, да вярват в себе си, да им се пришиват криле. В същото  време не бива да си мислят, че всичко им е позволено, трябва  да забелязват хората около себе си и да знаят, че не са сами. „Днешните деца са отгледани като малки принцове и принцеси в семейството и като дойдат в училище, трябва да осъзнаят, че не са сами и не са център на света“, уточни още Тодорова.

Днес като гледа ликовете на Кирил и Методий, когато става дума за буквите и като си помисли как се изписват те, как немарливо ги използват учениците, как не ги дописват и си казва, че това е неуважение към езика.  А това ни е съхранило и толкова много се гордеем с писмеността.

„Не можем да ги научим нито на краснопис, нито на правопис, не се получава. Всяко едно нещо в училище трябва да бъде, че се докосваш до нещо необикновено. Децата трябва на този ден да отиват в училище, да чуят химна, с цветя, облечени в най-хубавите си дрехи и да знаят, че това е денят на Кирил и Методий“, смята учителят.

А Милена е учител  от 1989 година. Избрала учителската професия, защото баща й е учител. Обожавала да ходи в неговото училище в Силистра, една много красива сграда с витражни  прозорци, с високи тавани, миришело на паркетин. Цялото й детство било свързано с тази професия и не се колебала да я избере.

За дистанционното обучение, за това как мотивира учениците, за ролята на учителя очаквайте още от интервюто с Милена Тодорова.

 

 

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *