Как Учител на годината ангажира вниманието на днешните деца (интервю)
Запомняща е тази учебна година за Милена Тодорова – един от Учителите на годината в Благоевград. Целият втори срок учат дистанционно и вижда учениците в друга светлина, различни. Нейните ученици са четвърти клас и е важно колко са големи учениците за протичане на дистанционното обучение. Работили много добре онлайн. Децата общували в общия чат, а тези, които рядко се обаждали в часовете, били по-освободени.
Тодорова била много въодушевена през първия месец, харесало й, въпреки че разучавали платформата в движение.
Научила неща и за себе си, подравнила се с учениците, наложило се дори да ги пита за разни неща, те я учели и дистанцията се скъсила, партнирали си.
Но този период се оказал доста дълъг, децата се изморили. А най-неприятното било да ангажира родителя с ученето на детето.
„Едно време учителят може да е бил източник на знания, но сега източниците на знания са много и учителят не е онова единствено светило, дето пръска светлина в мрака. Има книги, интернет, родителите са начетени, но е важно партньорството“, смята педагогът.
Учителят непрекъснато се учи, а децата му помагат.
А как ангажира вниманието им?
Опитва се децата да поставят темата на урока от преживяванията им, да излезе от тяхното полезрение. Да бъде различно и на всяко дете да се чуе мнението. Да му даваш отговорности и да се държиш като с голям човек, защото както се отнасяш с учениците, така се чувстват те, тогава са много активни, дават идеи на учителя, дори и в първи клас.
„Детето, като влезе през прага на училището, всички хора, които са там, трябва да са „Вие“ – няма чистач, директор, няма чичко, няма лельо. Ние така бяхме преди, но днес не можем да го постигнем. Защото това е едно уважение“, смята педагогът.
А кое е различното в днешно време?
По-скоро много навлезли родителите в отношенията между учителя и ученика. Децата по-свободно изказват мнения, но са по-недисциплинирани, трудно приемат правила, ограничения и не ги спазват.
Нямат вътрешни задръжки както някогашните деца били по-срамежливи и трудно можели да проговорят.
Смята, че в днешно време половината от хората показват това, което било преди. Уважават учителя, не си позволяват да правят коментари, които не биха звучали добре, но не са на такъв пиедестал. В това демократично общество никой не е толкова високо, нито министър, нито президент. За нея учителят трябва да си партнира с децата и родителите, но е и за по-голяма дистанция, въпреки че хората не позволяват да има такава.
