Усещане за свобода и емоционален заряд от планините до протестите (интервю)
Усещане за свобода и емоционален заряд дава на общинския съветник, лидер на ДСБ и водач на протестите в Благоевград Калоян Ханджийски изкачването на планините.
За него планините и протестите са различни върхове.
Свободата е общото обаче, защото усещането за свобода е изконната ценност, към която човек трябва да се стреми. Върхът в политиката за него е България, която поставя на върха, защото нея носи в сърцето си. Личните му амбиции са свързани с успеха на България и с това да създадем такава държава, че наследниците ни да се гордеят с нея и да предпочитат пред останалия свят. Сърцето му се къса от болка, когато някой трябва да предпочете да отиде някъде в чужбина. „Имаме всичко, мъничко усилия ни трябват, за да направим държавата си такава-предпочитана и обичана“, казва Калоян.
Още в ученическите години учителят му по физкултура, покойният вече Кирил Петров направил първите стъпки с него в планината и оттам му остава любовта към природата. Било запомнящо се. Години по-късно тази искра остава да гори в него и явно я е носил в себе си. Има златна значка от стоте национални туристически обекта от доста години. Обича България, тя е прекрасна и всичко това е много зареждащо. Освен усещането за свобода, планината му дава прекрасни гледки и докосване до историята, защото голяма част от тези места са и исторически. Няма как да вървиш по стъпките на Яне, на Гоце и да не се вълнуваш или пък на Тодин гроб, Радонов гроб. Това са места, които остават в теб за цял живот.
За да си планинар преди всичко трябва да обичаш природата, България и трябва желание, а и физическите възможности трябва да го позволяват, защото тези места са доста трудни. За него винаги пътешествието е по-добре да е споделено с приятели, рядко си позволява да ходи сам, а и планината има такива правила. Има много любими места. Пирин му лежи на сърцето. Запомнящи са и Кончето, и Синаница с езерата отдолу, но не иска да пренебрегва, което и да било място. Има едно място Отовошки връх, от който се виждат Седемте рилски езера.
Така както изкачаш Вихрен, Мусала, има общ заряд, но и всеки от върховете носи собствената си индивидуалност.
Срещнал се преди дни на Мальовица с алпиниста Атанас Скатов. Поздравили се, поговорили около половин час. Разменили възможности за маршрути, поговорили за бъдещи срещи. В планината хората се поздравяват и са ведри. А за спора под снимката в социалните мрежи с други големи алпинисти, иска да стои далеко от тях. Знае, че големите спортисти носят един собствен егоцентризъм и това е 99 % в тях. „Това е нормално и за големите спортисти е характерно. Нека да оставим да водят споровете на професионално ниво. Ние сме едни обикновени любители на планината и за мен беше чест да го срещна, споделя Ханджийски. Скатов му разказал, че сестра му е женена в Германия и той е ходил много в Алпите. Сега прави един тур на планините в България и е изключително впечатлен. Казал му, че по нищо не отстъпват на Алпите, а невероятните гледки спират дъха ти.
Мечтае да отиде на Елбрус – най-високият връх в Европа, поставил си го е за цел. Не се е качвал и на връх Яловарника в Пирин. Ходил е на доста места и извън България. В Гърция е изкачил най-високия връх на планината Олимп, пещери, най-високият връх в Македония иска да изкачи.
Предпочита нашите планини, ходил е и в Алпите, но от България няма по-красиво място, а Стражите и целият циркус с връх Газей и Полежан по нищо не отстъпват на Алпите, смята още планинарят.
Вижте запомнящите снимки на Калоян от планините: