ЖИВотът
29 август 2020

За Неофит: в прав текст, без пощада към главните „герои“ днес

Скараха се. Не, не се скараха, а един взе, друг си го поиска…. Случи се тази година и една инициатива, една постъпка, квалифицирана като кражба. Никой не може да се ангажира безпрецедентна ли е или не. Случи се така, че Банско и Баня се скараха. А кавгата настана за едно светило. За Неофит Рилски. Всъщност – някой може да се обиди, че е случаят е определен като скарване. Просто в Баня рекоха, че Неофит Рилски е родом от там и белязаха къщата му. А банскалии реагираха веднага!

Хаджи Вълчо Вълчев във Фейсбук разказва и нарича с истински имена и с факти. Без да жали никой от главните действащи лица в ситуацията, придобила грозота, вместо да буди гордост и респект. Ето го писмото:

Разлог и Баня надминаха Киро Глигоров

От стари времена е известно, че човек може да стане за резил по два начина: като направи нещо, или като не направи нищо. И за това не се иска да си гений. Достатъчно е да си самодоволен околийски кмет, амбициозен директор на читалище или полуграмотен мераклия в хуманитарните науки.

Напълно стига в главата ти да е единствено и само гарантирането на някой и друг повехнал глас на избиратели от околните села, с който да закърпиш вота наесен или догодина. Лъжата не е лъжа. Кражбата не е незаконна – стига да е в „наша услуга“.

Така тия дни за резил станаха и разложкият главатар Краси Герчев, и мекеретата му от читалището в село Баня, и някакъв инициативен комитет от безработни, обикалящи ливадите с металотърсач и саморъчна скица на съкровището на Вълчан войвода.

Те са достатъчно ограничени, но и прекомерно амбициозни най-сетне да блеснат с нещо повече от хавлиите на минералните басейни в Баня. Видимо нямат проблем да тръгнат срещу историческата истина и да пробват да узаконят една стопроцентова кражба. Защото да откраднеш родното място на личност като Неофит Рилски от Банско и да го завреш в село Баня е едно на ръка идиотска наглост, но е най-вече престъпление.

Обиталища със столетна история като Банско и неговите жители трябва да погледнат по-благородно на кражбата на Герчев и селяните от Баня. Толкова имат, толкова могат! Разложкият кмет може да се похвали с османския гарнизон в Мехомията до 1912 г. и с превърнатата в кръчма турска баня, където са се гиздили ханъмите. Село Баня е известно единствено с теляците, жежката вода и вилата на Деси Банова. Как да не крадат от Банско??

Неофит Рилски е роден в Банско от Бениния род. Интелектуалните измамници го пишат от село Баня под името Катошев. Скоро компетентните институции ще се произнесат и това ще даде последен отговор на онези, които дръзват да кърджалийстват из славното и богато наследство на Банско.

Опасно е друго. Ако при недоучилия краевед или селски даскал става въпрос за амбицийка на малкия чиляк да бъде с лачени обувки поне веднъж в този живот и да иде на тържествено откриване, то при позицията на ръководителя на читалище „Просвета 1908“ в село Баня става въпрос за държавен служител, човек на заплата, който прокарва частни интереси над държавните. Защото никоя държава не допуска кражба на интелектуална собственост и явно пиратство над историята! Дори нашата. И тук, надяваме се като европейци, Министерството на културата няма да остави този самозабравил се лапач на държавната софра без проверка и наказание.

И накрая две думи за нещо истински тъжно. Зад този грозен и глупав опит за историческо бракониерстване стои един кмет като Герчев, започващ последния си мандат с фал за червен картон. В началото той дори опитваше да се разграничи от неудобната инициатива и беше уклончив, като мъж под чехъл. После в медиите опита да омаловажи кражбата, проведена под неговия политически чадър. Сега, два дни по-късно, когато скандалът стана национален и тепърва ще става ясно колко мазна е банановата кора, която са му подложили неговите хора, Краси се напърчи, но силите му стигнаха колкото да признае, че не го вълнува нито българската история, нито опазването на националната памет, а единствено гласовете на намаляващите му фенове в село Баня.

Жалко Краси, жалко Герчев. Ти мълчиш, Георги Икономов мълчи, депутатите не смеят да се изокат в това разкаляно политическо време. Мнозина опитват да ги подмине бурята на истината. Но няма как, сега лъсват характерите. Сега става ясно кой за какво милее. Банско помни!

И тъй като до края на мандата в община Разлог остават броени години, на Герчев трябва да се предложи село Баня спешно да бъде преименувано на Киро-Глигорово, защото този бивш сърбоманин и македонски президент беше архитектът на кражбата на българска история от Скопие след промените.

От него и след него започна изграждането в македонската столица на монументални паметници на видни световни личности, родом единствено и само от там: от Александър Македонски, през Юстиниян, Майка Тереза, Даме Груев и Гоце Делчев, Андон Лазов, Добромир Хръз, до Петър Делян и Васил Чакаларов. (За Махатма Ганди не посмяха, че им беше малко тъмничък и недохранен).

По примера на комшиите, които се чудят откъде да си приватизират нечия чужда история, защото нямат собствена и завиждат, и в село Баня могат за 14 дни да издигнат един Дисниленд от стопроцентови банялии. А пред Лидъл в Разлог да вдигнат набързо една Триумфална арка по Римски образец с общински пари.

Ако не беше страшно щеше да е смешно, но все един ден някой ще започне да търси отговор на въпросите. Герчев явно работи вече само за себе си, но не проваля ли така партийния си лидер? Кой министър на културата ще търпи на поста директор на читалище, което функционира като частна фирма и по поръчка, но харчи държавни субсидии? Докога цяла област и държавата ще се занимават с незадоволените амбиции на недоучили историци и научни мераклии?

За някои от тия неща мога да отговоря още сега: ще е така докато банскалии престанат да седят като баби и най-сетне не решат да въздадат справедливо на онези, които ги обиждат и поругават. Така поне биха постъпили дедите ни.

ИМА И ДРУГО СТАНОВИЩЕ:

1. Руският професор от Казанския университет Виктор Григорович, посетил Рилския манастир и говорил лично с него/отец Неофит/. В книгата ,,Православен манастир“, год. 1946, кн. II, стр. 255 пише: ,,Все ети предмети преподавает отчетливо и ясно опитний наставник отец Неофит – родом из Бани, что в Разложком округе“.
2. По сведение на архимандрит Климент Рилец – списание ,,Духовна култура“, кн. 5 – та и 6 – та, 1957., стр. 51,, цитираният Виктор Григорович е престоял в манастира от 12 до 16 юни/ 1845г./ като през това време се запознал отблизо с Неофит Рилски, което е гаранция за верността на казаното по-горе за Неофит Рилски.
3. В книгата си ,,Въоръжената борба в Пиринския край“, С., 1966, стр. 6, историкът Георги Т. Мадолев пише: ,,Пред Виктор Григорович, при посещението му в Рилския манастир, Неофит Рилски се изявява, че по произход е от Баня – Разложко“ и под линия отбелязва: /Виж Григорович, очерк ученого путешествия по Европейской Турции,1848г., стр. 152/. Трудно, да не кажем невъзможно е, някой да обори твърденията на човек, получил сведения ,,тет – а – тет“ от друго лице, и то от човек безпристрастен. Още по – невъзможно е личност от ранга на Виктор Григорович да не е разбрал какво му е казано и, след като е бил в близост до района, да не знае, че освен Баня съществува и Банско и да ги сбърка.
4. Българските писатели Г. Константинов, Цветан Минков, Ст. Велев, в книгата ,,Български писатели“ – биография и библиография от 1961г. на стр. 82 пишат: ,,Неофит Рилски – роден в с. Баня, бивша Разложка околия.
5. В списание ,,Духовна култура“ – кн. 9 от 1964г. на стр. 7, тогавашният Неврокопски митрополит Пимен пише: ,,Видният български историк Константин Иречек /чех по народност –б.а/ го нарича /Неофит Рилски – б.а/ патриарх на българските учители и книжовници – роден в село Баня, Разложко.
6. В кн. 2 – ра, стр.132 на периодичното списание от 1882г., между другото, Константин Иречек пише: ,,Отец Неофит Рилски е роден в 1793г. в Баня – Разложко.
7. В списание ,,Библиотекар“, бр. 1/1961г. е записано: “Неофит Рилски е роден в Баня- Банско“.
Това не е соломоновски запис, в смисъл с него авторът да се измъкне с поемане на конкретен ангажимент за родното място на Н. Рилски. Записано е така, навярно заради обстоятелството, че редица автори по това време неправилно именуват Разложко като Банско – Разложки или Разложко – Бански район. От всичко написано до тук се разбира, че този район винаги се е наричал Разложки /от Разлога/. Затова записаното следва да се чете като Баня, Разложко.
8. В кн.9, изд. на библиотека ,,Българска книжнина“ на МНП – фонд Иван Вазов, Неофит Рилски, избрани съчинения, биографът Марко Григоров пише ,,Отец Неофит Рилски – родом от село Баня – Разложко – Македония в 1793г.“
9. В книгата ,,Първи стихотворци“, с подзаглавие ,,Български възрожденски стихове“ от поредицата ,,Библиотека за ученика“ на стр. 36 четем следното за Неофит Рилски: ,,Роден е в 1793г. в с.Баня, Разложко, със светско име Никола Петров…“.
10. В ,,Българска енциклопедия“ на Н.Г. Данчов и И.Г. Данчов, Книгоиздателство Ст.Атанасов, С. 1936г. на стр. 1075, освен снимката му е поместен и следния текст: ,,Неофит Рилски, монах от Рилския манастир, педагог от първа величина през време на Българското възраждане, учителствувал близо 20г. /1793 – 18881/. Род. в с. Баня/ Разлога/
11. Според спомените на свещ. Георги Кюркчиев, през учебната 1913/1914г., когато той и още две момчета от Баня – Тодор Г. Кехайов и Костадин Г. Маляков – са ученици в Разлог/ тогава още от Мехомия/, учителят им по български език Симеон Попконстантинов от с. Годлево им казва: ,,Вие, банялиите, гордейте се, защото Неофит Рилски е роден в село Баня./ Виж Г. Кюркчиев, ,,Записки…“, раздел ,,Спомени“, стр. 1/.
12. През учебната 1918/1919г. бъдещият свещеник е ученик в Банско, където учителят му по литература Димитър Молеров/ кореняк банскалия/ се обръща към Георги Кюркчиев с думите: ‚,Вие, баненето /банялии. б.а. популярното име на Баня в цяло рзложко е Бане и оттук – жителите му се назовават от всички – ,,банене“/ се не траете /не се търпите/ с един Неофит Рилски, че е от Бане. И свещ. Кюркчиев продължава: ,,Така се преподаваше във всички учебници тогава“ /Цит.съч. ,стр.1/.
13. През 1930г. учителят Петър Попкпстадинов, заедно с Георги Николов Шанин и още двама банялии посещават в Рилския манастир своя съселянин отец Харитон /Георги Шанин е негов внук/. На техния въпрос : ,,Откъде е родом Неофит Рилски„, той им отговаря: ,,Неофит е роден в Баня и сме живели 10 г. като съселяни“.
14. Благо Иванов Даскалов от Разлог, с 43 – годишен учителски стаж, през 1937г. разказва на отец Кюркчиев, че баща му, след смъртта на първата му жена при раждане, заминава за Рилския манастир да учи при Неофит Рилски през учебната 1857/1858г. и се опознават много добре като земляци. От самият Неофит той чул лично, че е ,,родом от с. Баня и понеже майка му овдовяла, се е омъжила повторно в Банско, където е отвела и Неофита. Когато, след завършване на науката, Иван Даскалов се готви за заминаване, при раздялата дядо Неофит му подарява едно евангелие, преведено от гръцки на славянски, за спомен с думите: ,,Ти си от Мехомия, аз съм от Бане – близо до църквата. Това помни! /Свещ. Г. Кюркчиев, цит. Съч. С. 1- 2/
15. Краеведът от с. Добринища Методи Липев, проучвал и събирал материали за написването на труда си ,,Добринища през вековете“, начевайки от 1930г. насам, в книгата си отпечатана в изд. ,,Земя“, С. 2002г., стр 349 пише: ,,През XIX век , роденият в село Баня, но израснал в Банско, Неофит Рилски слага началото на светското образование в българските училища“.
16. В песнопойка номер 4 от поредицата ,,Сите българи заедно“, с издател Никола Григоров, на стр. 62, Николай Кънчев, изреждайки имената на родните места на бележити възрожденци и революционери, родени, живели и творили, и борили се за свободата на българите в Македония, под НОМЕР 1 е записал: ,,Неофит Рилски – роден в село Баня, Разложко“.
17. На снимка, запазена вероятно от монашеските години на възрожденеца /идентична с тази от цитираната по-горе ,,Българска енциклопедия“ на братя Данчови, в полувенецен надпис, обграждащ фотографията отдолу е написано: ,,Неофит Рилски, родом от с.Баня, Разложко“. По един екземпляр от тази портретна снимка се пази в Клуба на пенсионера в село Баня и в Музейната сбирка на селото.
18. И накрая, но не на последно място. Съгласно предания на стари хора, Неофит Рилски е от рода Катошеви в с. Баня и пълното му светско име е Никола Поппетров Катошев. Като дете, след първото опожаряване на Баня, е закаран от Баня в Банско на 7- 8 годишна възраст от майка му, останала вдовица и омъжила се повторно в Банско, където Неофит е отраснал.
Уважаеми банене, банскалии и разложене!
Нека веднъж се обединим и да престанам с враждата между трите населени места. Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа.
Всеки от нас има правото си като гражданин на тази държава да отстоява тезите си, позициите си, позовавайки се на документи и факти. За нито един от горе споменатите документи нямам принос, а цитирам и се позовавам на краеведческата дейност на покойния ми баща Атанас Ячков, чийто принос за село Баня и историята на селото е безпределен.
Четете и помнете! Фундаменталният въпрос тук е: Къде се е родил Неофит Рилски? Никой, и по никакъв начин не оспорва неговия принос за гр. Банско и цялостната му дейност на педагог от първа величина през време на Българското възраждане. И накрая мога с гордост да заявя, че съпругът ми е от гр.Банско и уважавам и ценя Банско и банскалии…
Нека работим в посока за опресняване на историческата памет, на засилване на националната гордост, възраждане на забравени личности от близкото и далечно минало. Убедена съм, че историята трябва да се разглежда като стабилна основа за изграждане на национално самосъзнание, което е от изключителна важност за просперитета на един народ.