Моето си е мое, чуждото е за чупене

Харесват ли ви изпочупените и разбити катерушки, люлки и пързалки, изкривени кошчета за боклук, липсващи съоръжения, изкоренени дръвчета, отпадъци, семки и фасове по земята…

Нали от самите нас зависи да живеем в по-хубаво място.

Защо не уважаваме това, което имаме? Къде е проблемът? В семейството, глобите, в гражданската ни непоносимост към вандалите…

Прекрасни са парковете и детските площадки с весел глъч в община Симитли,  НО част от тях са разбити.

Ако не пазим това, което имаме и го чупим, нужно ли е да се работи и инвестира в благоустрояването?

По какъв начин вандализмът удовлетворява извършителите му? Оказва се, че той е по-силен от желанието и усилията на много от нас да имаме красив, чист, подреден и благоустроен град.

Да чупим общественото – площадките, дръвчетата, кошчетата, пейките…, е все едно да чупим вкъщи, в домовете си, защото това е наше, защото всичко това е направено за нас.

Средата, в която живеем, зависи от всеки един от нас. Само с общи усилия, заедно, можем да превърнем града ни в по-добро място за живеене. Нека си помагаме и да градим, а не да поправяме вече изграденото.

„Родители, възпитавайте децата си да уважават и ценят това, което имат!

Граждани, нека се отнасяме с грижа и отговорност към общинската собственост, защото тя е на всички нас и за да я имаме красива и чиста, заедно трябва да я пазим“, апелират от Община Симитли.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *