Надежда променя мръсната дума шивачка в училището си за мода (интервю)

Училище за мода. В Благоевград. Там  се учат не само да кроят и шият, а и  как да създадат бранд, как да стартират бизнес, не само да стават дизайнери, а и стилисти,   фотографи, модели. Те са поне 50 професии в тази сфера, към които човек има допир в Мощанската къща в благоевградския квартал „Вароша“. Има пространство и  за програмисти, които да правят сайтове. Училището се ръководи от едно смело момиче-27-годишната Надежда Червенкова.

Преди една година стартира  училището й за мода. 3 месеца оправяла самата къща. Нямала финансовата възможност да го направи  веднага. Неимоверна инвестиция. Много хора й ударили рамо. Януари започнало да работи училището. Още в началото имало 4-ма курсиста. За това време са преминали 10  курсиста, които продължават да посещават и да се развиват в сферата. Това е сфера, която не е добре наложена в България и в Благоевград. „Повечето хора си мислят, че ние тук се учим да ставаме шивачки, а  пък шивачка към днешна дата е мръсна дума. Това ще го променя“, категорична е Надежда. След това  дошъл коронавирусът. Затворила се вкъщи, направила над 3000 маски, които подарила на града, на болници, на бизнеси. Тогава нямало къде да се намерят. Успяла да направи и втория етаж от къщата.  И през цялото време споделяла в Инстаграм историите си – какво прави, кога монтира рафтове, фугите на банята и много хора почнали да я следят.

Средата на юни отворила къщата за всеки, който иска да я разгледа, да почете книга и да поеме от енергията й.

Успели да направят 4 късометражни филмови продукции, две от които са много големи и мащабни. Имат много фотосесии. Много фотографи успели да дойдат и да стартират фотографска кариера. Галерийни събития, малки изложби, социални събития, градински партита. Обществото, което се събира в къщата, е изключително впечатляващо. Това са хора, които ще променят нещата в страната, смята Надежда.

Курсистите са хора, които имат интерес към модния свят.  Студентки от ЮЗУ, също и от Американския университет. Дама, която работи в ЮЗУ и има собствен блог, тя кара втори курс. Възнамерява да изкара и едногодишния курс. Има ученичка в Езикова гимназия, която във всеки  свободен момент идвала да създава тоалетите си и се справяла чудесно. Тя ще учи архитектура. Има дама от Банско. Друга пък е от Троян, тя е функциониращ дизайнер. За да повиши компетенциите си прекарва по 3-4 дни в Благоевград.

От късометражните продукции един от проектите бил 4-дневен. А Мощанската къща станала част от тези проекти.

За нея обучението е изключително евтино, но хората го намират за скъпо, защото не знаят какво получават. Един курс е 1000 лева, а  в него човек придобива умения да развие бизнес, самият контакт е важен. Също така е важно и да имаш правилните партньори по пътя. За сравнение курсовете за маникюр са почти толкова, а училището е богато оборудвано с техника, учат се как да използват машините, предстои ревю през март.

Не може да си  разгърне капацитета обаче, защото в момента трябва да се занимава с недоразумения. Всички й обясняват, че е млада, че е само на 27 и че има време, но това не е оправдание да си губи времето. Предпочита никой да не й пречи да си върши работата.

Започва сама, никой не й подава ръка. Разработва проект за стажантски програми, с който започва кореспонденцията й с община Благоевград преди повече от година. Решила, че може да ползва общински имоти. Зам. – кметът тогава, Христина Шопова, й предложила Мощанската къща. Разгледала я. Тогава по-промишлено бил настроен проектът й, по към производство, а сега е към изкуство и образование. Работи сама и се надява нейните курсисти да станат част от екипа й.

За филма „Надеждно извънредно положение“ и за пътя й нататък, очаквайте още от интервюто с Надежда Червенкова.

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *