В Надеждно извънредно положение да развиваш бизнес в Благоевград (интервю)
27-годишната Надежда Червенкова винаги е имала голяма любов към Благоевград. Младата дама прави училище за мода миналата година не къде и да е, а в Мощанската къща в квартал „Вароша“. Учила във Варна и там винаги я питали как така предпочита Благоевград. „Тук нямаме море, това е разликата, но е малък контактен град с абсолютно всичко. Това, което е интересно, малко услуги се предлагат тук и е лесно да развиваш бизнес в Благоевград, защото пазарът е гладен“, смята младата дизайнерка.
Много хора си мислели, че нейната сфера няма как да се случи тук, защото има много турски и китайски внос. В момента, когато излезеш на пазара с продукт, който има какво да каже, хората просто го приемат и имаме голямо общество от интелектуалци и хора, заинтересовани от развитие и прогрес. Тя познава десетки хора, които са дошли да развиват бизнес отнякъде, включително и от Англия.
Има супер много проекти, ангажирани в някаква сфера за обществото.
Един от проектите е и късометражен филм „Надеждно извънредно положение“. Самите приятели искали този филм.
По време на пандемията била изолирана сама в Мощанската къща, сблъскала се с много неща. Шиела и подарявала маски. Имало хора, които звънели да я обиждат, че лъже обществото, че ще ги спасява от коронавируса с тези маски. Имало и такива, които плачели от щастие, че имат маска. Имало емоции във всички крайности. Самата тя се чудела хубаво ли прави или пък лошо.
Оставяли и разни дарове на прозореца, където си разменяли маските. Било мило и романтично. Много хора се грижели за нея от дистанция. Много хора пък се оплаквали и изпадали в депресии. Имало и такива, на които давала сили. Затова решила да направи филма, щом тя може, значи всеки може.
Надявала се филмът да вдъхнови много хора, което и станало. Някои я осъждали, други я заобичали. Имало и много агресивни обаждания „знае ли тя, че на хората им е тежко“. Имало и такива, които просто искали да я прегърнат.
Иска да си развива училището тук в Благоевград и да покаже, че може и в малкия град, и има интерес към тези неща. Иска да отвори още училища в цялата страна и повече хора да имат достъп. Да запази Мощанската къща в този вид. Да успее да наеме и други къщи във Вароша, защото те имат плачеща нужда да бъдат обгрижени и да станат културни пространства. Вароша да стане една желана туристическа дестинация. „Дали за моите деца или внуци България да стане едно прекрасно място за живеене. Важно е да се правят крачки и да се върви напред“, надява се Надежда.
