Бъдни вечер-обичаи и традиции задължителни за празника
Настъпи един от най-хубавите български празници в годината. Бъдни вечер, наричан още Божич, Кадена вечер, Суха коледица, е денят преди Рождество Христово. Смята се, че на днешния ден има обичаи и традиции, които са задължителни за празника.
Вечерята започва с прекадяване на къщата и стопанските сгради с тамян от домакина като приканва Бог. Традицията повелява на бъднивечерската трапеза да се сложат нечетен брой ястия 7, 9 или 11, но задължително постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На масата се слага от всички хранителни продукти произвеждани в стопанството, за да има от всички през идната година. Тиква, пшеница, царевица, изсушени круши и сливи, дренки, баница, зеле, чесън, орехи, сарми и пиперки пълнени с ориз и боб са част от празничната вечеря. Поднася се и обреден хляб с пара наричан боговица, коледник, вечерник, който е украсен с фигури. Храненето на трапезата се води от най-стария в рода, който разчупва боговицата и раздава на всеки парче. Първото парче се нарича на Богородица, а второто на къщата. Вярва се, че на когото се падне паричката ще бъде щастлив през годината. В четирите края на трапезата се поставят орехи, за да се осветят четирите краища на света. По време на вечерята на се става от масата, ако това се наложи става най-възрастният като ходи приведен. Всички стават заедно от масата, а тя се остава без да се прибира, за да дойде Господ да вечеря.
На бъднивечерския огън се отделя голямо внимание. На много места през деня коминът се измива с метла от хвойна. В огъня се слага дебело дърво, наричано бъдник, бъдняк, коладник, прикладник. В някои краища внасянето на бъдника в дома е церемониално. Той се миросва, увива се в бяло платно и след прекадяването вечерта се слага да гори. Бъдникът трябва да гори цяла нощ. По горенето на бъдника се съди за плодовитостта: колкото повече искри има, толкова по-плодовитите ще са животните. На Бъдни вечер тръгват коледарите по домовете.
