Кметът Илко Стоянов: За кучетата и хората (но не по Джон Стайнбек, а по Алеко Константинов)

Във връзка с коментари в социалните мрежи по повод бездомните кучета в Благоевград кметът Илко Стоянов публикува своя позиция:

Искам да започна с това какви са правомощията на кмета на една община.

☑Кметът има право да вземе проблемно куче в приют, да се погрижи за него и след три дни е длъжен да се върне на местообитанието – там, откъдето го е взел.

☑Кметът на една община не бива да нарушава законите, дори когато не е съгласен с това, което пише в тях.

☑Кметът на общината не е друг човек и не бива дори да си помисля, че е нещо повече от всеки жител на общината.
Всяко отклонение от тази посока може да донесе временни ползи, но рано или късно ще доведе до щети за жителите на общината. Затова искам да заявя, че аз съм човек, който спазва законите, такива каквито са и няма да ги нарушавам.
Ще се опитвам да ги променям, но не и да ги нарушавам!

Сега за хората. Има хора, които обичат кучетата и правят всичко за тях, без да чувстват необходимост да се снимат и показват в социалните мрежи как се грижат за животните. Това са хора, истински, естествени и скромни.
Но има и хора, които използват кучетата, докато се преструват, че ги обичат. Било то да спечели финансови интереси или просто, за да задоволи собственото си его, търсейки обществено внимание. Това, което ще напиша сега е за тези с фалшивата обич.

Като кмет на Благоевград се срещам с много жители и разговаряме по различни теми. По тази причина се срещам и с хора, които са пострадали от агресивни кучета. Кое точно подразни “природозащитниците”? Че има такива ухапани хора ли? Има, и то много. И въпреки това, че тези хора са хапани от кучета, те не ги мразят така, както фанатиците умеят да мразят, дори без причина.

Срещата, която се проведе в четвъртък, беше заедно да потърсим реално решение на проблема с многобройните бездомни кучета по улиците в Благоевград. Нито един от пострадалите не изрази крайно мнение към животните, въпреки травмите, които бяха преживени. Точно обратното. Позволихме си да потърсим балансирано решение, което да запази живота на кучето и същевременно да даде възможност за прилагане на някакъв начален контрол върху безразборното им хранене. Ако бъде съществуващ контрол, може да се постигнат две основни цели:

☑1. Да се намали възможността да бъдат отравяни кучетата при безразборното хвърляне на храна;

☑2. Грижещите се за бездомните кучета да подпишат декларация за надзор, като по този начин ще осиновят куче, макар и на улицата. По този начин ще бъде регламентирано кой има право да храни кучетата, за да отсеем тези, които нямат това право! Кое е лошото в това?!

Трябва да отбележите, че към момента на срещата, броят на изявилите желание да станат надзорници на бездомни кучета в Благоевград беше нула.

Този проект за решение беше изведен като прессъобщение на страницата на Община Благоевград, но очевидно има хора, които не могат да четат, не искат да четат или пък просто им харесва да лъжат и да мразят.

Никога не е налагана забрана да се хранят кучетата и никой не е търсил такова нещо! Позволих си единствено да търсим налагането на КОНТРОЛ, чрез който да запазим живота на кучето и да въведем някакъв начален ред в Благоевград.

Вместо да протече някаква адекватна дискусия по предложението, една фанатична група от самовлюбени “природозащитници” започва за пореден път да разпространява лъжи, да измисля други реалности, да пренебрегва цели групи от хора в обществото, опитвайки се да наложи мнението си като последна инстанция. Именно заради наличието на такива фалшиви „природозащитници”, Благоевград постепенно се превърна в естествен развъдник на кучета, а не в място за живот на хората.
Не, драги ми фанатици! Вие не обичате кучетата, Вие обичате само себе си!
Обичта означава Отговорност!

А Вие сте:
– безотговорни към закона,
– безотговорни към кучетата,
– безотговорни към хората!

Не Ви пука за нищо друго, освен да мразите и да сте център на внимание! Как иначе да си обясним факта, че вече няколко дни не спирате да пишете лъжи в социалните мрежи, но не намирате няколко минути време, за да напишете декларация, с която поемате отговорността да се грижите за бездомно куче, като негов официален надзорник?

Стотици съобщения и публикации в социалните мрежи, а в реалността – едно голямо нищо.
Броят на декларациите за надзор на бездомно куче пак е толкова, колкото беше и преди – НУЛА! Тази нула е самооценката на “грижещите се” за бездомни кучета. Това е следното: „Ще правя каквото си искам, когато си търся, а ако стане нещо, кметът е виновен и аз ще се появя в социалните мрежи.”

Накрая искам да се обърна към тези, които наистина обичат кучетата. Грижете се за бездомно куче, никой никога не ви е забранявал. Просто попълнете декларацията, че го правите, за да прекратим този хаос, от който страдат и хората, и животните. Нищо не Ви струва, освен ОТГОВОРНОСТ!

П.П. Коментарите към публикацията са заключени напълно умишлено, защото считам, че е напълно безсмислено да давам трибуна за разпространение на лъжи, клетви, закани, заплахи, обиди и всякакви внушения, които имат за цел чрез наслагване на омраза да отклонят вниманието от истинското съдържание на темата!

 



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *