„Как се пише?“ – грамотността онлайн или онлайн грамотни
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник. Тези, които излизат при проверка в търсачките, са анонимни, не е ясно кой стои зад тях, каква база данни ползват и кога за последен път тя е била осъвременявана. Това предупреждение повтарят в навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, създателката на платформата за грамотност „Как се пише?“ д-р Павлина Върбанова и учителката по български език Доротея Николова, с която провеждат класацията „Думи на годината“.
Липсата на официален достоверен източник именно в интернет, където използваме писмената реч най-активно, повишава неграмотността и подкопава още повече уважението към родното слово, убедени са те. Оказва се, че почти няма на какво да разчитаме, за да спазваме нормите, които Институтът по български език (ИБЕ) при БАН определя.
„Ако днешният българин иска да направи справка за правописа на дадена дума, къде може да провери и да е сигурен, че се пише точно така? Единствено в хартиеното издание на Официалния правописен речник на българския език“, пояснява д-р Върбанова. Последното му издание е отпреди повече от 10 години и вече се налага осъвременяването му. Малко хора знаят, че Речникът на българския език, който е достъпен онлайн на страницата на Института за български език при БАН, е тълковен и не е надежден за правописни справки.
Нивото на общата грамотност на нацията има две страни – пишещият/говорещият човек, който би трябвало да се стреми към повишаване на езиковата си култура, и източниците, от които може да черпи знания за правилата, допълват филолозите. Те отбелязват, че често се подиграваме на допускащите елементарни правописни грешки, но е важен и въпросът критични ли сме в същата степен към източниците, от които се информираме за актуалните правила в книжовния език.
„Има дефицит на авторитет, който да стои зад българския книжовен език. Във време, в което все повече губим ориентири и усещане за твърда основа под краката си, това е критично важно за нашата идентичност и интелектуалното ни състояние“, убедена е Доротея Николова. По думите ѝ е важно ярки личности от институциите, регулиращи българския книжовен език, да информират хората за актуалните норми. Съществен е и въпросът за популяризирането на всичко, свързано с езиковите норми и грамотността, като не трябва да се пропуска и ролята на медиите.
