• новиниТЕ
• 6 април 2026

Ново научно изследване поставя тревожен акцент върху връзката между храненето и здравето на костите. Проучване на Tulane University, публикувано в The British Journal of Nutrition, установява, че високата консумация на ултрапреработени храни (UPF) е пряко свързана с по-ниска костна минерална плътност и повишен риск от фрактури, особено на тазобедрената става.

Анализът обхваща над 163 000 души от UK Biobank, проследени в рамките на повече от 12 години. Данните показват, че при увеличаване на дневния прием с около 3,7 порции ултрапреработени храни рискът от фрактура на тазобедрената става нараства с над 10%. Това е едно от първите мащабни изследвания, които директно доказват тази връзка при хора.

Ултрапреработените храни се характеризират с висока енергийна стойност, но ниска хранителна плътност – те често съдържат излишни количества захари, сол, мазнини и добавки, за сметка на ключови елементи като калций, магнезий и витамини, необходими за поддържане на здрави кости.

Ултрапреработените храни често са предпочитани заради по-дългия си срок на годност, по-ниската цена и лесната достъпност. Именно това ги прави масово разпространени в търговската мрежа. Но тази „достъпност“ често е за сметка на качеството – чрез използване на заместители, добавки и технологични процеси, които удължават срока на годност, но не и здравето на потребителя.

Така се създава парадокс – най-достъпната храна се оказва и най-рисковата. Евтината храна често излиза най-скъпо – защото цената се плаща със здраве.

На този фон темата за качеството на храните придобива стратегическо значение и не може да бъде третирана кампанийно или моментно. Особено в навечерието на Великден се наблюдават тревожни сигнали от пазара – аномалии в цените и качеството на пакетирани козунаци и други сезонни продукти, включително съществени разлики при сходни артикули, съмнително ниски цени и разминавания в състава. Това налага задълбочен контрол и анализ, включително върху произхода и вноса.

Инж. д-р Андрей Велчев, експерт по продоволствена сигурност и председател на Сдружение „За достъпна и качествена храна“, коментира:

„Науката вече е категорична – това, което ядем днес, определя здравето ни утре. Ултрапреработените храни не са просто удобство, а системен риск, който подкопава здравето на цели поколения.“

Той зразява адмирации към Българска агенция по безопасност на храните за ежедневните проверки на предприятията, както и към министъра на земеделието Иван Христанов за ангажираността към темата, като подчертава, че в този процес активно участие през изминалите години имаме и ние – чрез сигнали, проверки и граждански натиск.

Контролът следва да обхваща не само производствените предприятия, но и цялата търговска мрежа – включително магазини, складови бази и обекти за съхранение и дистрибуция. Важно е проверките да бъдат последователни и задълбочени по цялата верига, така че да се гарантира, че стандартите се спазват еднакво на всички нива. Само при такъв цялостен подход може да се осигури реална и ефективна защита на потребителите.

В същото време той отправя категорична позиция:

„Не може българското производство да бъде под постоянен натиск и проверки, а вносът да влиза без същата степен на контрол. Това не е пазар – това е двоен стандарт, който работи срещу българския производител и срещу здравето на потребителя.

Кампанията „Чиста храна“ не е от вчера – тя носи името на една кауза, зад която стоят години усилия, работа и последователност. Това, което днес виждаме като институционални действия, е резултат и от натиска на обществото, от десетки сигнали, подавани от наши съмишленици и български граждани. За съжаление, немалка част от тези сигнали оставаха без реален резултат или получаваха формални, административни отговори.

Затова днес настояваме – не просто за акции, а за устойчива политика, за реален контрол и за прозрачност. Защото доверието не се печели с кампании, а с последователни действия.“