В Бачево ни чакат за кушиите

В рими, в стихотворна реч, в разложко ни канят на Тодоровден. В събота, в село Бачево е големия шарен празник:

Тодоровден е един от първите пролетни празници. Зад гърба си носи зимата, назад остават трудните и студени дни.

Бачево загърбва зимата.

С Тодоровден.

Със съхранената и красива традиция.

С магията на конските кушии.

С любовта към конете. И преклонение.

Пред родовата памет.

Конете се захранват преди изгрев.

Отслужва се Света литургия – за здраве и берекет на хора и коне.

Конете.

Те са част от семейството на бачевци – във всяка втора къща,

заедно с четирите конни бази.

Конете.

И те усещат празника.

С вплетени червени панделки, с плитки, пискюли,

нагиздени, расови и не толкова – гордост за стопаните,

които ги яздат изправени,

яхнати от най-младите, от бебета дори – всички в красиви традиционни носии.

Младите невести – като мадони

се нареждат в редица,

обърнати към изгрев слънце, за да се поклонят на свекървите си:

– До долу, ниско, ниско, колкото е нисък овесът. – нарежда свекървата.

– До долу, ниско, ниско, колкото е ниско житото….

Три пъти се кланят доземи младите- в знак на почит, но и да докажат, че ще са работни през годината. И ще жънат ниско, ниско жито, пшеница и овес…За да е плодородна и здрава годината.

След ритуала, свекървите и снахите захранват конете с царевица,

сол, захар и хляб.

С червени яйца търкат бузките на децата – против уроки.

А конете – пак против уроки – с чесън…

И се завихря хоро.

Бачевско.

Шарено.

Конете и ездачите тръгват към кушиите, след тях – жителите, гостите, много от които чуждоговорящи.

Открива се величествена гледка към Пирин, но преди това – в полите на Рила – сгушено красиво Бачево.

Красотата на кушиите,

силата на конете в надтеглянията

е неповторимо изживяване.