Насилникът игри с насилие ли е играл като малък?
Децата изливат агресията, докато играят игри, които са ужасяващи за големите. „Мит е, че детето, което убива с автомат в играта, ще излезе на улицата и ще започне да стреля… напротив. Детето освобождава напрежение, играейки игри със сила“. Това е мнението на Георги Апостолов – координатор на Националния център за безопасен интернет. По думите му, играейки, детето осъзнава, че това е изкуствена среда. Опасността е продължителността на играене на такива игри. Защото, дори и да излива агресията, у детето се повишава летвата на търпимост към грубост, насилие. И постепенно, неусетно то самото започва да става по-грубо в обноските и действията си. Затова е важно правилното дозиране. Самото играене не е притеснително, въпреки че натоварва, тъй като, когато гледаме насилие, ние се отъждествяваме или с насилника, или с жертвата, казва Апостолов и допълва: „Ако детето прекарва с часове играейки, то не е пристрастено към играта. Проблем има, но той не е в играта и в компютъра. У детето има емоционален дефицит. И му трябва реално общуване“.
Всъщност съвремието и интернет са предизвикателството да пазиш, докато гледаш и възпитаваш… Детето трябва да знае, че това е една друга среда, в която също има опасности. И родителите имат отговорности. Според статистиката, 73 % от 9-11-годишните вече имат профил във Фейсбук, въпреки, че фейсбук не допуска потребители под 13 годни. Тук е родителската безотговорност. Родителите трябва да знаят, че и фейсбук има специални защити за лица под 18-годишна възраст. И правят лоша услуга на децата си, позволявайки им да се представят за по-пораснали, обясняват от центъра за безопасен интернет. Опасността е навсякъде, всяко трето дете казва, че някой се е държал гадно с него, и при всяко трето дете това се е случило в интернет.
За една година, над 4 000 са сигналите за дете в беда в интернет, сочи статистиката на Националния център за безопасен интернет. От 4 096 сигнала, 3 878 са предадени на специалисти от ГДБОП, което означава – престъпление с деца в интернет.
От 2005-та година България е част от мрежата за безопасен интернет. Към тези центрове всеки може да се обърне. И детето, ако има нужда от помощ в живота в мрежата, към центъра може да се обърне за професионална подкрепа и помощ и майката, и бабата. Има национален телефон, позвъняването към който струва 12-14 стотинки, без значение от продължителността му.
„Децата онлайн – рискове и опасности“ събра изключително широк кръг експерти, педагози, родители, студенти – хора, които имат отношение и грижа за сигурността на децата, на дискусия в Югозападния университет. „Всяка година повече от 500 студенти завършват педагогически и здравни специалности в университета и нашата философия е те да са подготвени на най-високо ниво и да могат да посрещнат нуждите и проблемите на децата, които предстои да обучават, най-вече във виртуалния свят на Интернет. Освен решаването на проблемите, свързани с националната ни киберсигурност, все повече се разпространява и електронната зависимост сред подрастващите, което се превръща в световен проблем за опазването на общественото здраве и здравето на всяко едно дете. Родители, учители, здравни специалисти, психолози са изправени пред огромно предизвикателство, в бурно развиващата се интернет индустрия да изследват и оценят своевременно рисковете за здравето на младите и тяхното естествено личностно развитие. Мисията на ръководството на Югозападния университет „Неофит Рилски“ е това да е началото на много срещи и обучения, които да повишат знанията на преподаватели и студенти, както и да повишат обществената осведоменост по темите свързани с опасностите онлайн. А в бъдеще дори и да се открият постоянни центрове за обучение на деца и родители“, споделя доц. д-р Стоян Везенков, декан на Факултета „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ към ЮЗУ „Неофит Рилски“.
