Какво вбеси световната ни шампионка по таекуондо?
Бездушието на хората силно възмути световната ни шампионка по таекун-до. Албена Ситнилска, нашето момиче, което беше Спортист на годината на Благоевград… години наред, има световни титли и медали, има и най-голямата и важна титла в живота – МАМА. Над 20 години третира таекуондо. От 2001-ва е в националния отбор, 2004 година печели първото злато. Първи златен от много медали… Набързо след раждане на дъщеричка, влиза във форма и се „връща в играта“. От раз пак взима медал… така се случи и с кикбокса, по тежките правила.
Та нашата шампионка пише, че всеки гледа да те прецака, да те използва, да те критикува, да те очерни и да говори зад гърба, но почти ги няма хората, които ще подадат ръка, за да помогнат.
Ето какво написа тя в социалните мрежи:
Днес за пореден път се убеждавам, че българинът тотално е деградирал, останал без грам чувство за съпричастност, без капка доброта, състрадателност и човечност, озлобен към себеподобните си! В какво се превръщаме??? Останах изумена, какво прави впечатление на хората. Каква е случката: заседнахме в асансьора с дъщеря ми и повикахме за помощ, тъй като чухме, че има хора отвън, но уви не получихме никакъв отговор… но докато седяхме в тъмното половин час, сме оставили две салфетки в него и когато дойде техник да ни отвори сме ги забравили, защото беше тъмно и се измъквахме от заседналия асансьор между етажите. И след това какво да видим, пред вратата на апартамента ни същите салфетки. Какво се оказва, че салфетката им е направила впечатление, а викът за помощ НЕ!
Всеки гледа да те прецака, да те използва, да те критикува, да те очерни и да говори зад гърба, но почти ги няма хората, които ще подадат ръка за да помогнат.
Не знам що за хора сме, но знам, че ще направя всичко възможно да възпитам дъщеря си с чувство за отговорност, състрадателност и човечност, да помага винаги, когато може, да бъде добър Човек с главно “Ч” ‼, написа Албена в социалните мрежи.
Действително ли станахме бездушни хора – несъпричастни и несъчувстващи, гледаме да си оправяме нашите неща, а какво става навън, не ни интересува.
И все пак има такива хора като Албена, достойни за възхищение, с които все пак има надежда.
