Детето-чудо на Благоевград – за музиката, която остава като хоби и бъдещето в софтуерните науки (интервю)

9 музикални награди за няколко месеца,  студент в софтуерните науки, доброволец в Българския младежки червен кръст, учи езици, чете книги, малко спорт.

Това го може само любимката на Благоевград, детето-чудо 15-годишната Александрина Механджийска.

Tази година участвала в доста онлайн конкурси заради Ковид 19.  Лично за нея те са голямо удобство, спестяват много време, средства, донякъде и емоции. Записва у дома и изпраща клиповете. Щастлива е, че за няколко месеца спечелила девет награди- 3 Grand Prix, 1 номинация за Grand Prix и 4 първи места и 1 трето. Наградите са от Украйна, Северна Македония и България. Най-ценна й е наградата от Украйна, единствено Гран При в категория “Вокал”, а и била единствената представителка на България.

Талантливата певица смята, че е много трудно да се реализираш в музикалната сфера в България. За целта са нужни или доста финансови средства, с които родителите й не разполагат, или участие във формат. Но последствията от форматите са договори, с които не  желае да се обвързва. Точно поради тази причина отдавна е решила, че музиката ще остане само като нейно хоби. И заради това избира реализация в сферата на софтуерното инженерство.

Много обича страната си, града, семейството. Най-много от всичко иска да се реализира тук. Но ако не е удовлетворена от възможностите, които й се предоставят, не би се поколебала да учи и да работи в чужбина.

Истината е, че е много организирана и въпреки това има дни, в които й се иска денонощието да е повече от 24 ч. Цялата й ваканция е разграфена от 8 до 23 ч. Естествено, графикът й освен обучение по програмиране и езици включва и разходки, четене на книги, малко спорт и дори компютърни игри. Използва така наречения метод ‘2:1’- два часа учи, един почива. Изобщо не е проблем за нея да намира време за всичко точно заради това, че умее да го използва максимално добре.

От музикално семейство е, но твърди, че трудът е не по-малко важен от гена за постигане на успехи. Отстрани пеенето може да изглежда лесно, но реално е свързано с работа, ограничения, лишения… Лично при мен нито един успех не е дошъл даром, всичко, което съм постигнала, е с усилия и труд, категорична е Александрина.

Доброволец е в БМЧК от около 1 година. Включила се с голямо желание, защото смята, че всеки трябва да се стреми да помага на другите според възможностите си. До преди COVID-19 провеждали много акции- организирали базари за набиране на средства, посещавали дома за деца, лишени от родителски грижи, дома за възрастни, детски градини, преподавали първа долекарска помощ в училищата, раздавали хранителни продукти, горещ чай през зимата, кондоми, брошури и дори прегръдки… След извънредното положение акциите  намалели, но успяват да провеждат нощни четения и детски занимални, разбира се, на открито.

Донякъде кризата с коронавируса променя плановете й, но не е нещо фатално. За нея не било проблем нито дистанционното обучение, нито онлайн конкурсите, не е от тийнейджърите, които ходят на дискотеки.  Спокойно може да каже, че не е имала проблеми с това.

До края на годината трябва да завърши Fundamentals модула в ‘Softuni’. Може би ще участва и в още няколко онлайн конкурса, има и намерение да се включа в няколко международни проекта, свързани с организацията ‘Goodwall’ и едновременно с всичко това се надява да се справи отлично в училище. Разбира се, всичко ново и интересно е добре дошло, обобщава талантливото момиче.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *