Задушница е. Денят за тези, които не са сред нас, но са живи в сърцата ни
Голяма задушница е, Месопустна. Всяка година по това време, в събота срещу Неделя Месопустна. След неделя са Месните заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост.
Задушница е времето, в което в съзнанието ни най-силно оживяват тези, които не можем да прежалим, че са напуснали нашия свят. Освен със силна мисъл за тях, от незапомнени времена помен и почит отдаваме с жито, хляб, вода, вино.
В събота, за помен на близките ни, които не са сред нас, приготвяме коливо – това е вареното, подсладено жито. Хляб и вино носим на гроба на покойните ни близки, всеки носи и нещото, което роднината е обичал приживе. Всичко от Голямата задушница има своя символ и своето значение. Житото е символ на Възкресението, защото житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава истинската и чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.
