Какво провокира общественото напрежение?
Индексът на общественото напрежение към края на септември е 6,10 (от 10,00). Показателят бележи спад в сравнение с предходните месеци на годината. Индексът се измерва съвместно на всеки три месеца от Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ и с помощта на Sensika. Инструментът проследява степента на спокойствие или тревожност в обществото и влиянието върху процесите в политиката и икономиката. Последните данни не отчитат активната предизборна кампания, който период е извън периода на наблюдението.
Общественото напрежение за третото тримесечие на 2026 г. продължава да пада, вече с по-бавни темпове. Намирайки се все още в зоната на по-трудно контролираните рискове, индексът е със стойност 6,10 за периода, което е резултат от богат комплекс от фактори. Индексът на обществено напрежение за предишното тримесечие беше 6,22, а в началото на годината – 6,88.
„За последния период наблюдваме забавящо се успокояване, като основният фактор, който държи индекса сравнително висок, са цените и оценката за общото икономическо положение в страната. Предстои да видим какво ще е отражението на предизборната кампания и най-вече вълненията в Европа върху тревожността на българите“, коментира Александър Христов, председател на Центъра за анализ и кризисни комуникации. „Заради протестите в много западни страни можем да говорим вече и за „внос на напрежение“, допълва той.
Първан Симеонов, основател на „Мяра“, напомня, че атаките в Черно море и самата предизборна кампания, както и нейният изход, също биха могли да повлияят, но ефектът ще може да се измери в идното тримесечие.
Последното събиране на данни за индекса също така е преди инцидента от вчера, чиито потенциални последици предстои да се разберат.
